|
Подчертаваме края на цитата, защото по същество това е чисто нов политически фразеологизъм - май за пръв път го чуваме. Кандидат-кметът Гаврийски очевидно има предвид участието си в служебния кабинет на премиера Стефан Софиянски, назначен от президента Стоянов. Не че е съвсем погрешно - ролята на тогавашния президент не беше маловажна - но никой досега не е назовавал нещата така: "служебния кабинет на Стоянов". Нито водещият Бареков, нито опонентът Велчев коригираха Гаврийски.
И тази ситуация за пореден път очерта полето на единствения пълен предизборен консенсус - между всички кандидати в кампанията: името на съвсем доскорошния кмет се споменава само с отвращение, политическа и гражданска погнуса. Всичко пошло, мръсно, недостойно и далаверно в столицата се именува с лепенката "модела Софиянски". Дупка по дупка и куче по куче опонентите спорят помежду си кой по-силно мрази и бори модела. Обиждат се един друг на "причастност към модела" и пр. и пр. Стефан Софиянски се превърна в своеобразен позорен стълб - и всеки се мъчи да върже врага за него. Малко по-тактичен (ясно по какви съображения) е само кандидатът, дето иска да свърши една работа: "Аз съм част от решението, а не от проблема" - това е стандартният отговор на Минко Герджиков, когато го попитат за Софиянски.
Пък той може да им се усмихне лъчезарно и да ги потупа по бузките: все пак Стефан Софиянски три пъти е избиран на длъжността, за която се боричкат всички те, а накрая сам си тръгна от кметството - почти никой не го е гонил.
