За пръв път от много време насам натирените от избирателя царисти ще се опитат да се държат като нормална партия и номинациите за нов лидер ще вървят отдолу нагоре. От местните организации към върха. Досега на върха, т.е. в царя, беше концентрирана цялата власт и той вземаше партийните решения. Понякога само с мълчание, а понякога с намигане. Затова партията му си остана просто един тесен негов кръг - обръч от кадри, които колкото и да са кадърни, нямаха последната дума.

Сега обаче



политическият съвет отвори вратата широко



и позволи на практика на всеки редови член да се кандидатира за лидер на жълтата партия. Симеон Сакскобургготски е категоричен за три неща - че подава оставка пред конгреса като председател, че няма да посочи наследника си и че не иска следващият шеф на НДСВ да бъде възприеман като зависим от него, нещо като и.д. цар.

Номинациите за лидерския пост в НДСВ може да направи всеки сам или пък да бъде издигнат от общинската организация. Има само едно условие и то е кандидатът да е член на партията. Няма изискване колко време трябва да си е плащал членския внос, може и да е новак. Това теоретично може да доведе до парадокс - мастити царисти като Милен Велчев, Соломон Паси и Николай Василев да се състезават с напълно непознати и неподходящи претенденти. Тъй като жълтата партия е в полуспящо състояние след изборите, предполага се, че интерес към битката за шефското място ще имат само старите, познати лица. Но НДСВ не е застрахована от шоу елементи в конкурсната процедура. Даже напротив - от кандидатирането на различни образи може да си направи добър PR, защото времето й за присъствие в медиите отдавна изтече.

Любопитно е, че след 5 юли са подадени 12 молби за членство в партията.



Няма никаква статистика колко са се отказали,



защото никой не би развалил рахатлъка си точно по време на лятната си почивка да решава партийни въпроси. С няколко изключения на кадри, които са започнали работа, която изисква да се освободят от партийното си членство. Например в административните съдилища. Иначе всички чакат конгреса, за да решат накъде да поемат.

Заради натрупаното голямо напрежение в царската формация, която се сгромоляса на вота и остана за кратко време във "висящо" положение - беше във властта, но остана извън парламента - изглежда, че наистина конкурсната процедура за нов лидер е най-малкото зло.

Всеки претендент за поста до 12 октомври трябва да представи своя концепция за това как да изглежда партията в следващите 4 години. В същия ден концепциите ще бъдат публикувани в интернет и ще са прелюбопитно четиво. След това всички мераклии за мястото на царя ще се представят пред конференции в шестте района за планиране.

"НДСВ има поне 15 души, които, ако се кандидатират, ще постигнат добър резултат", казва бившият министър на администрацията Николай Василев. Това са Меглена Кунева, Даниел Вълчев, Милен Велчев, Огнян Герджиков, Минчо Спасов, Марина Дикова, Илия Лингорски, Антония Първанова, Станимир Илчев, Соломон Паси, Гергана Паси, Пламен Моллов, Нина Чилова, Христина Христова, Илчо Дуганов... Разбира се, в тази редица не бива да се изпуска името на самия Николай Василев, който обяснява, че ще вземе решение дали да участва в избора след Националния съвет на НДСВ в събота. Всички чакат този съвет и



не избързват с обявяване на намеренията си,



защото искат да видят разпределението на силите и духа в организацията. Това са двете ключови неща, които ще определят решението им.

НДСВ е уникална с толкова много подходящи кандидатури за лидер накуп. Техните бивши партньори от БСП могат само да им завиждат. Но това създава и трудност, защото всички сякаш са на равен старт и нито един от тях не се откроява като неформален лидер. Много трудно всички тези хора биха приели някой от колегите им да ги ръководи, а те да му се подчиняват, както на царя. Истината е, че Симеон Сакскобургготски създаде кадрите си, но и той ги комплексира. Затова сега ще се оглеждат и ще търсят максимално близка до царя кандидатура, макар той официално да се обявява срещу това.

Четири са най-силните кандидатури, които неофициално се коментират в жълтите редици. Това са бившите министри Николай Василев, Милен Велчев, Соломон Паси и Илия Лингорски. И четиримата тайно се надяват да получат кимване от царя. Най-непредсказуем от четиримата е Соломон Паси и затова е обяснима изчаквателната му позиция. Ако той трябва да пише концепция за спасяване на партията, тя вероятно ще бъде най-екстравагантната. Ще се учудите ли, ако в нея прочетете, че НДСВ ще открие офис на Антарктида? Паси обаче ще бъде пуснат в ход само в краен случай, защото всички си спомнят как овладя залата на конгреса през лятото на 2007 г., призовавайки партията спешно да излезе от коалицията.

От днешна гледна точка това изглежда като много силен ход, но от тогавашна си беше направо бунт срещу хатъра на царя. Нищо чудно сега да тръгне



да побратимява НДСВ с ГЕРБ



Илия Лингорски е непопулярно в обществото име и човек без харизма. Той нито веднъж не е взел ясна гражданска позиция в медиите, не се знае по кои теми е силен. Под неговото ръководство партията ще остане безлична и ще се свие в черупката си. Милен Велчев и Николай Василев изглеждат конкуренти, но всъщност могат да бъдат и един отбор. Концепциите им едва ли ще се различават коренно и ако има някакво състезание, то ще бъде състезание на умения и качества. Тук битката определено печели Николай Василев, който има по-добър екип от Велчев и доказани организационни качества. На неговия човек - Мария Девизиева, повериха организацията на последните две предизборни кампании. Като ръководител на три министерства Василев носи повече негативи и затова е по-уязвим на атаки.

От всички възможни кандидати само Василев е склонен да сподели една от идеите си, които ще предложи на конгреса, независимо дали ще се кандидатира за лидер. Според него НДСВ трябва да състави правителство в сянка и да има своя парламентарна група в сянка. Идеята звучи екзотично, но за да си върне доверието в хората и министрите й в сянка да получат микрофон в медиите, НДСВ трябва да извърви доста дълъг път.

От дамския състав се коментира, че е вероятно поста да атакуват евродепутатът Антония Първанова и Христина Христова. Първата обаче е категорична, че този въпрос не стои пред нея, а Христова едва ли е най-подходящата кандидатура със социалния си профил, защото НДСВ ще се стреми да се идентифицира като отчетлива дясна партия.

Затова въпросът не е в конкурса, а в



гаранциите, че НДСВ ще бъде "освободена" от царя



На думи той направи крачка назад още през юли, когато хвърли оставката си и обяви, че оставя партията в ръцете на младите. Но на практика Сакскобургготски нищо не е оставил. За да освободи следващия лидер в действията и политиките си, той трябва да излезе и да каже честно къде е сбъркал и с кои свои действия и решения е повлякъл партията си надолу, да даде смислено обяснение за коалицията с ДПС и БСП, да докаже с делата си, че целта на връщането му в България не е била само връщане на имотите.

Иначе може да се окаже, че НДСВ има много кандидати, но няма избор. Освен царят да остане лидер в сянка, с поданици, а не с партийни членове. Тогава и свинарят може да им стане формален лидер, нали?