Всички властови конфигурации в България си приличат по едно - искат хем да подслушват и следят, хем сами да се контролират за издънки и злоупотреби. И ГЕРБ не е изключение. Едно от първите законодателни предложения на управляващото мнозинство, подкрепено и от "Атака", бе точно в областта на използването на специалните разузнавателни средства (СРС). Изненадващо е обаче, че идеите за промени не целят засилване на контрола върху една от най-деликатните дейности на държавата, нито повишаване на ефективността на събраните данни чрез подслушване, следене, ровене в кореспонденцията или с внедрени агенти в престъпни групи или в държавната администрация. Не става дума и за наказания за всички, които използват незаконно СРС или придобитата информация. Предложението е едно - закриване на създаденото само преди няколко месеца петчленно Бюро за контрол върху използването на СРС и създаване на парламентарна подкомисия, която да върши работата му. Мнозинството твърди, че бюрото е ненужна структура и с премахването му ще се спестят 5.5 млн. лв. То не можело да осъществява ефективен контрол, какъвто щели да осигурят само депутатите, още повече че предишните управляващи сложиха свои хора там.

Опозицията веднага обвини ГЕРБ и "Атака", че искат да запазят дългогодишното статукво в използването на СРС и не желаят да бъдат контролирани от никого. Според нея не може парламентът да контролира специалните разузнавателни средства, които се разрешават от съдия. Защото това ще е намеса на законодателната в съдебната власт.



И управляващите, и опозицията не са докрай честни



Защото скритите им мотиви са повече от явните. Очевидно е, че управляващите предпочитат директно да закрият Бюрото, отколкото да тръгнат да сменят членовете му, което би предизвикало огромен скандал. Те очевидно не желаят и МВР и ДАНС да бъдат контролирани от хора, които не са назначени от тях. Най-малкото защото бюрото може да предизвика скандали за незаконно подслушване, което да разклати властта им. А опозицията се опасява, че може да я подслушват.

При тези явни и тайни окопни конфигурации се задава



един от първите яростни сблъсъци на управляващи и опозиция



Всъщност нароченото за ликвидиране бюро бе създадено само преди няколко месеца. Там освен бившия соцдепутат, шеф на следствието и зам. правосъден министър Бойко Рашков влязоха и правосъдният ексминистър Антон Станков и не по-малко известният прокурор Нестор Несторов. Това стана само с депутатските гласове на НДСВ, ДПС и БСП. За бюрото бе предвиден 5-годишен мандат. Спецорганът трябваше да контролира целия процес - от искането през разрешението от съдия, разпореждането на министър на вътрешните работи или председател на ДАНС, прилагането на спецсредствата и ползването, както и унищожаването им, когато законът изрично изисква това.

Аргумент за създаването на такъв орган бе решение на съда в Страсбург, по което България бе осъдена за нарушаване на човешки права. То сочи, че



българите не са защитени срещу възможно подслушване



и следене. Защото българският закон дава право на вътрешния министър едновременно да разрешава, да разпорежда прилагане и да контролира използването на специални разузнавателни средства. Освен това гражданите нямат никаква възможност да научат дали спрямо тях са използвани СРС и дали събраните с тях данни са унищожени, ако не са били използвани в съда за доказване на някое престъпление.

Това бе една от причините в миналия парламент никой да не се възпротиви на идеята за създаването на специалното бюро, дори и тогавашната опозиция. Защото бе очевидно, че всички скандали в държавата тръгват от едно - от незаконно или полулегално подслушване или от нерегламентирано трупани и използвани данни от законни специални разузнавателни средства. Примерите са безброй - "Филчевгейт", незаконното прихващане на разговори на министри, депутати и журналисти по разработките "Двойник", "Моряк" и "Гном" и какво ли не още. И след всяка парламентарна, правителствена и прокурорска комисия статуквото се запазваше. Нещата не се решиха и след създаването на парламентарна подкомисия за контрол на използването на СРС, каквато се предлага сега отново.

При една от проверките бе установено, че за по-малко от две години са били издадени 10 034 разрешения за СРС. От тях само 267 са били използвани за нуждите на наказателния процес, а под 100 са влезли в съдебна зала. При друга проверка се разбра, че много от събраното не е унищожено, както изисква законът. Трета проверка констатира, че за година МВР и службите са направили около 330 000 разпечатки на телефонните разговори на 40 000 души при почти нулев резултат в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Така че историята показва, че евентуална парламентарна подкомисия няма да осигури ефективен контрол.



Нужно е драстично затягане на дисциплината



- трябва да има не само съдебен контрол, подкомисия в парламента и бюро, но и обществен съвет. Само в такъв случай, ако някой отново сгафи, като издава информация или предизвиква скандали, ще бъде веднага даван на прокурор. А възможността за злоупотреби със СРС-та ще бъде сведена до минимум. От депутатите се очакват промени, които да разширят контрола и ефективността от използването на СРС. Защото по конституция служат на хората, а не на службите.