|
| Мария Сапунджиева |
- Още от края на миналия сезон очакваме с нетърпение премиерата на "Сако от велур" на Станислав Стратиев, където участвате. Коя е вашата героиня?
- Тя е колежка на героя на Георги Мамалев и силно негодува срещу това, че хората не си вярват. Цялата тази глупост, която сполетява главния персонаж, нея дълбоко я вълнува и тя тръгва след него. Стават приятели, има любов. Посланието е, че хората, които гледат в една посока, се намират.
- Тази пиеса е по-скоро реверанс към големия ни писател, понеже се навършват 10 години от смъртта му, или смятате, че се поставя, защото е актуална и днес?
- Много хора си мислят, че "Сако от велур" е хит за времето си, но вече е остаряла. Аз обаче вярвам, че режисьорът Бойко Богданов може да направи съвременен прочит на тази пиеса. Ако се погледне мащабно на нея - за качествата на хората и за отношението към живота въобще, тя може да вълнува и днес.
- От други режисьори имате ли предложения за новия театрален сезон?
- Да, от Съни Сънински. Знам само, че пиесата е руска и че трябва да сме готови през март за премиера в "Сълза и смях". Самият Съни още работи по текста и не ми го е дал да го прочета. Имам предложение и от една частна формация, но всичко това са само проекти, дано съм здрава да ги осъществя.
- Ваша отколешна мечта е театърът да се създава и да се "отглежда" от съмишленици. Вие, от гилдията, по-близо ли сте до този момент, или напротив?
- С тази нагласа завърших навремето ВИТИЗ. За щастие, мой преподавател през последните години беше Юлия Огнянова, която ни учеше на единомишленичество. Може би ще се пенсионирам и това още няма да се е случило, но ще продължа да вярвам. А и защо да е непостижимо, в Русия това го има. Е, не знам в България доколко е възможно, защото нашата система е малко затутрена, остаряла. Мисля, че един Сашо Морфов, един Теди Москов вече могат да създадат свой театър със своя трупа.
- Тук, в България ли?
- Да, вече им е време да го направят.
- Да не би такива слухове да витаят в пространството на Народния?
- Честно, не знам. Даже с мои колеги от академията също имаме желание да направим нещо такова. Работили сме години заедно, познаваме се отлично, добър екип сме. Това е единственият ни шанс да се съберем. Но знаете, че нещата са сложни.
- От края на миналата година преподавате актьорско майсторство в Актьорски школи МОНТФИЗ. С питомците ви там по-прости ли са нещата?
- Първо, искам да приветствам Слав Бойчев, който основа тази младежка организация за независимо театрално изкуство. Той сам е поел всичко на плещите си, а според мен и държавата трябва да подпомага подобни начинания. Важно е как и кой възпитава децата ни в тази изключително важна възраст.
Когато Слав ми предложи, се уплаших. Казах си: "Боже, ама то едното няма нищо общо с другото. Това, че играеш, какво общо има с това да го преподаваш някому. И дали въобще можеш?" Но аз съм авантюристка по природа и реших да опитам. Главният ми мотив беше, че цялото ми детство е минало в такъв състав: от втори клас до кандидатстването си във ВИТИЗ бях в школата на братя Райкови във Варна. Това са най-хубавите ми години, най-плътното ми време. И когато влязох в института, си дадох сметка, че в школата вече ме бяха възпитали, аз имах навиците да работя тази професия. Та по повод предложението на Слав си казах: защо да лиша тези деца от нещо толкова хубаво. Мисля, че вече съм успяла да направя от тях група, екип от хора, които се обичат, ходят непрекъснато заедно, дори да нямат занятия.
- На каква възраст са?
- Моите са на лудата тийнейджърска възраст от 14 до 21. Иначе има групи с по-малки деца, зароди се и идея да се създаде група за работещи. Моите питомци са прекрасни, даже през лятото направихме в Каварна един уъркшоп, беше невероятно. В тази работа има обратна връзка: самата мене децата изключително много ме зареждат, без да си дават сметка колко положително ми влияят. Така че вече се чувствам по-добре, не съм уплашена, а имам екип от колеги от различни поколения, които ми помагат: Тодор Близнаков, Мила Банчева и Вяра Коларова.
- Защо децата се записват в школата? За да видят отблизо Мария Сапунджиева или защото ги блазни сцената...
- Говорили сме за това. Мотивите им са различни. Даже имаше едно момче, което се записа, защото от притеснение му треперели ръцете и това му създавало проблеми. На втория месец вече нямаше никакъв тремор, а и е дете с качества.
- Но много от съвременните деца с качества предпочитат да си седят вкъщи пред компютъра.
- Така е, права сте. Но знаете ли, те идват всяка събота и неделя и отделят по 4-5 часа по собствено желание. Значи си дават сметка, че това занимание е стойностно и им дава нещо друго, което интернет не може да им даде. Но и ние трябва да учим децата да общуват, а театърът е изключително екипна работа. Ти имаш жив човек насреща, когото трябва да усетиш и ако нямаш сетива, край. Не съм с амбицията, че ще правя от тях актьори, но искам да бъдат интелигентна публика. Затова им казвам: "Неслучайно сте се качили 20 см по-нависоко от другите. Това означава нещо, нали?" Ето, големият ми син, който е на 16 години, също много обича да посещава тези часове.
- А как успявате да ги накарате да четат пиеси? Все пак текстът предхожда играта на сцена.
- С книгите е трудна работа. Това е сериозен проблем. По време на актьорския изпит се бях уплашила, защото те не знаеха кой е Пейо Яворов. С литературата бяха почти на "вие", но си дадоха сметка, че един ден ще трябва да работят с текст. А как става това? - първо, текстът се чете, после трябва да се ПРОчете, да се влезе в дълбочина и чак тогава да се играе. Но аз съм оптимист, на децата им трябва само малко да ги подбутнеш и разръчкаш.
- Което явно с вашите възпитаници не се е случило в училище. Къде е проблемът според вас, в подхода ли?
- Да, за съжаление не се е случило. Но не е само училището. Редно е държавата да се погрижи да има и други форми на обучение, както навремето. В ония години, колкото и да ги плюем и да ги зачеркваме, такава грижа имаше от страна на държавата.
- Имате предвид кръжоци?
- Да, а сега сякаш всичко това се забрави и се хвърлихме в другата крайност. В никакъв случай не е за добро.
- Малко да разведрим атмосферата. Пълна лудница ли е в "Пълна лудница"?
- Голяма забава е. Няма да издавам сега тайната, но тепърва ще гледате нещо много забавно. Надявам се, че ще ви хареса. А да си призная, аз разбрах през лятото от вестниците, че предаването ни ще се излъчва вече по bTV.
- Каква беше реакцията ви?
- Никаква. На мен ми е все едно - бях в Канал 1, в Нова телевизия, дай сега пък в bTV. Аз трябва да си свърша добре работата, а кой е каналът, няма значение. Вече сме заснели няколко предавания, има основни скечове, е, нормално е да се появят и нови образи. Но знаете ли, за да стане така, че публиката да заобича един образ, е нужна много тънка съвместна работа между сценариста и актьора. Не се случва често. Но има ли точно попадение, получава се. Когато сценаристът усети основни черти на образа и ги улови точно, това вдъхновява актьора и той го доразвива. Така се получава траен образ, който се налага на екрана.
- Например?
- Може би това, което Рачков прави като Пачков, онзи с очилата. Вероятно този образ с времето ще се доразвие, има хляб в него. "Пълна лудница" пародира самата телевизия, което значи, че трябва да се улавят характерни телевизионни образи, върху които да се надгражда.
- В интервю за нашия вестник колегата ви Георги Мамалев каза, че за него НЛО е "носталгия по младостта". А за вас какво е?
- Странното е, че в моя случай не е носталгия. Сякаш съм сънувала, а не се е случило на мене. Ама хубав сън, от който се събуждаш с прекрасно усещане. Пълен сън, плътен. Действа ми като стара снимка с надпис и дата отзад. Даже, знаете ли какво си спомних току-що...
Навремето с НЛО правехме тримесечни концерти. Веднъж взех сина си със себе си в Созопол. Тогава беше на 5 годинки и беше наизустил всичките ни скечове. Концертите започваха късно. Една вечер свършваме ние, а детето го няма. Полицията тръгва да го издирва навсякъде, търси по брега - нищо. Понеже аз отговарях за костюмите и перуките на актьорите, реших да ги прибера, та да се разсейвам с нещо, да не се побъркам от тревога. По едно време отварям куфара и гледам: детето спи вътре, даже си затворило капака. Питам го: "Защо, маме", а той: "Ами нали ви знам наизуст всичките концерти и ми се доспа".
