БСП отива на конгрес. За бесепарите уж форум, но за гражданите просто сеир. Те са наясно, че драма ще има, но не и пречистване. Мнозина заговориха за "страстната седмица" на левицата, но метафората не приляга. Защото разпнат (сега или скоро) ще има, но Спасител не се провижда.

Засега лидерът с детинска безотговорност



ползва кръста като катерушка



Някога го качиха на него, а сега го е яхнал и отказва да слезе. На конгреса покрай лидерския ще издигнат сигурно и други кръстове за разните партийни Варнави, банални тарикати с партиен сан, но и от това пречистване не ще произлезе. Защото връщането към омертата и фасадното единство обрича партията на агония, а има твърде много неудобни истини, за да се изговорят наведнъж. Цугцванг. Обществото не ще опрости подобна изповед.

Затова твърдя: фабула раза. Левицата има интерес да започне на чисто. Да прекъсне оплетените фабулни нишки, които правят възела неразплетим. Да зачеркне лобистките и икономическите сюжетни линии. Да остави криминалните фабули на прокуратурата, а не да "брани своите кадри". Да направи критичен прочит на прехода без угодливи реверанси към собствената си роля. Да се произнесе отчетливо относно ченгесарското наследство, преди да вини новата власт в полицейщина, защото иначе "каква вам награда"? Да отхвърли фалшивите авторитети, които обществото завинаги низвергна, но на които левицата все още е васална.

Но възможно ли е това в рамките на все същата партия? Едва ли, макар да е за предпочитане. Прераждане на БСП би спестило политическо време на левицата и би внесло известен баланс на националната сцена, но това е по-скоро теория.



БСП няма енергия



Преди дни присъствах в столичен хотел на учредяване на младежкото й обединение. Навяваше почерпката след панихида, когато усмивките вече са благоприлични, цигарите също, моабетът върви, но се стараем да забравим повода за сбирката. Генофондът на партията бе свикан под знамената, за да се учреди Станишев-югенд, опълчението, на което властващият клан в БСП ще разчита, за да отблъсне атаките на разните мераклии да го гътнат. Младежите нямаха особени илюзии за отредената им роля и половината пушеха в коридора, докато другата половина, разделена на няколко лобита (РЕД на Добрев, столичаните на Овчаров и т.н.), се сражаваха безмилостно. Разбира се, не за ценности, а за това кой да е преброител и дали има кворум. Но чудото стана, лобитата се гушнаха, когато Ваня Григорова от "Слатина" предложи да няма номерца пред кандидатите, с което посегна на прословутото партийно тото, при което делегатите гласуват за цифри по интифа отгоре, без дори да знаят кой стои зад тях.



"Не сме нито РЕД-вайлери, нито овчарки",



завърши словото си Ваня. Залата аплодира, защото хареса посланието, а сетне гласува рутинно, защото така е свикнала. Ето как около БСП-кълбото се намота още една нишка. Цяло поколение напред бе капарирано за текущи нужди. Безперспективна и обречена фабула като всички останали. Като лабораторните компромати, които медийните килъри от двата лагера сервират за закуска с хитряшки усмивки, а българите зяпат, прозявайки се. Като социалната реторика, обложена с плоския данък на празнословието. Като простодушния вопъл на Кирил Добрев "продължим ли с оплюването, ще останем без редници". Разбирай: ако не спазваме омертата, ще се разбягат баламите.

Впрочем въпросните редници вече мигрират в интернет. Когато СДС легна болно, огорчените десни превзеха блогосферата. Там вече бяха зелените. Днес БСП линее, а свободомислещите леви се групират във фейсбук, създават мрежи като "Солидарна България" и Форума за социални алтернативи. Младите зарязват превърнатите в пицерии и кафенета партийни клубове и пренасят политиката в интернет.

БСП обаче е от друго време. Тя е част от политическата система на прехода, която от две десетилетия живее в (често престъпна) симбиоза с бизнеса. През 2009 г. той реши да изтръгне от плътта си пооялите се партийни кърлежи, седесета, ендесевета, бесепета и производни и



да проведе кастинг за нова политическа върхушка



Фабула раза. Новите са хора изкушени, като всички останали, но по-необръгнали. Същото, в сродни условия стори и Италия в началото на 90-те, когато изгря звездата на Берлускони. Затова Силвио и Бойко лесно минаха на "ти".

През 90-те италианските комунисти предприеха своята "рифондационе" - преосноваване. Каузата им се бе споминала. Това задейства процеси в цялата левица. А каква е каузата на БСП днес? Да брани кадрите си? Това е нелепост в период на ултралиберални мерки като покачването на пенсионната възраст.

Отляво зее вакуум, в който идните месеци ще се стекат неплатежоспособните кредитополучатели, съкратените железничари, новите безработни и ако няма демократична алтернатива на десницата, то популизмът ще се самонастани. Не изветрелият БСП-популизъм, а друг един, по-радикален. Затова е време за фабула раза.