Преди 5 години купих апартамент на името на моята майка. Преводът е направен от моята банкова сметка към продавача. Споменава се, че парите са за закупуването на този апартамент. В нотариалния акт сумата на превода и сумата за покупката са едни и същи. В същия ден майка ми прави пълномощно, с което ми дарява апартамента и аз след 1 месец си го прехвърлям на мое име. Целта бе да избегна съпружеската общност. Но след нейната смърт брат ми открива това наследство и завежда иск по чл. 29 от закона за наследството. Има ли възможност част от апартамента, както пише в чл.29 от ЗН, да ми бъде отнета и да отиде в негова полза, като запазена част?

Иван Иванов, София



Според чл.14 от Закона за наследството (ЗН) всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл.30, ал.1 от ЗН (а не по чл.29, както е споменато в писмото).

Всъщност в чл.29 от ЗН е посочен, определен е размерът на запазената част на лицата. Определянето става по два начина - в някои хипотези е отбелязан размерът на запазената част, а в други - размерът на разполагаемата част. Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци. Ако са оставени деца и внуци, но и съпруг, то неговата запазена част е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е за запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

При хипотеза, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба, не може да се претендира за запазена част. Единственият вариант е да се води дело за прикрита или симулативна сделка. Трябва да се докаже, че детето не е платило, а съответният наследодател не е получил записаната в договора за покупко-продажба сума. Което става много трудно. Но в тази хипотеза не може да се търси запазена част, включително и чрез иск по чл.30 от ЗН. Ако майката беше прехвърлила имота на сина си отново чрез покупко-продажба, тогава почти нямаше да има възможност братът да претендира.

За запазена част може да се претендира, ако наследодателят е дарил или завещал имущество - без значение кой на кого какво е прехвърлял, продавал, дарявал.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Това право се погасява с 5-годишна давност.

Необходимо е да се знае също, че при смърт на наследника с право на запазена част правото върху нея може да се упражни дори от неговите наследници.

С някои изключения, наследник не може да бъде лишен от запазената му част от наследството. В този смисъл братът има шансове да получи част от апартамента, колкото и на пръв поглед странно и несправедливо да звучи при фактическата ситуация. А и от писмото става ясно, че е правен опит за заобикаляне на закона. Което може да е силен довод в бъдещото съдебно дело. А и от това трудно ще могат да бъдат черпени права. Защото ще трябва да се говори за прикрити и симулативни сделки. В крайна сметка последната дума ще е на съда. Никой обаче не може да забрани на брата да търси запазената част.