Логично е в условията на световната криза да има повече хора, които остават без работа. Както е напълно логично всеки да потърси правата си в съда. Затова и в Софийския районен съд очакват увеличение на трудовите дела.

Във Второ гражданско отделение на СРС, което се занимава с тях, работят 27 съдии. Всеки от тях получава месечно средно по 3-4 дела по искове срещу уволнения, за неплатени възнаграждения и др., свързани с трудовите правоотношения. С това обаче работата на гражданските съдии далеч не се изчерпва, защото всеки от тях получава по около 90 дела всеки месец. От началото на годината в най-големия районен съд в страната са регистрирани над 47 000 граждански дела. Трудовите са малък процент от тях, но това далеч не означава, че не трябва да им се обръща внимание.

"Има увеличение на трудовите дела, макар и не драстично. Но особено лятото исковите молби, свързани с отмяна на уволнения, с искове за неплатени възнаграждения и лихви за забава зачестиха", разказва съдия Десислава Попколева.

При трудовите дела



тежестта на доказване е обърната



Работодателят трябва да докаже, че правилно е уволнил служителя си, а не служителят - че незаконно е останал без работа. Новият Граждански процесуален кодекс въведе задължителни срокове и ако не го познаваш добре, може и да имаш основания, но да пропилееш правата си. Затова съдията съветва всеки, който е решил да тръгне срещу бившия си работодател, да си наеме защита. "Ако хората нямат средства, могат да ползват правна помощ - безплатна адвокатска защита, която е уредена в закона за правната помощ", обяснява магистратът.

Много от "летните" трудови дела са били срещу "Кремиковци". Част от тях - срещу дисциплинарни уволнения, наложени на работници за опити за кражба. Исковете на някои от служителите били уважени и те били възстановени на работа, защото от комбината не успели да докажат тезата си. "Знаем какъв е случаят с "Кремиковци" и затова според мен това е начин да заобиколят закона", смята съдията. Причината - при дисциплинарно уволнение не се изплащат обезщетения.

Често останалите без работа не атакуват уволнението си, а само неизплащането на възнаграждения и обезщетения при прекратяване на договорите им.

Преди няколко месеца Попколева е гледала и



казус от т.нар. "масово уволнение"



Това е по-сложна хипотеза на уволнение, при която се изисква работодателят да се е консултирал със синдикатите и да е уведомил Агенцията по заетостта. Конкретният случай е бил на служител от МВР болница, уволнен заради драстичното съкращаване на щата. Това дело още не е решено.

Според съдия Попколева Кодексът на труда е достатъчно подробен и изчерпателен. Тя е съгласна с твърдението, че КТ защитава повече работниците, отколкото работодателите, но и идеята е да се даде закрила на по-слабата страна.

В последно време е изчезнала и тенденцията работодателите по правило да губят трудовите дела. Научили са се да уволняват, без да нарушават задължителните законови разпоредби да изискват обяснения, да спазват сроковете и да мотивират заповедите си при дисциплинарните производства. Проблеми още имат по-малките фирми, които не ползват услугите на юристи и почти никога не спазват процедурите. Затова и техните уволнения падат в съда на формални основания.

Работодателите все още масово имат проблем със закрилата, която дава чл.333 от КТ. Този текст ги задължава



да уволняват с разрешение на инспекцията по труда



определени групи работници. Сред тях са майките на деца до 3-годишна възраст, работник в платен годишен отпуск или боледуващ от определена болест. Наредбата за болестите, които осигуряват особена защита, е приета през 1987 г. В нея са посочени исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване, захарна болест.

"Трябва да се научат, че решат ли да уволняват някого, дори и дисциплинарно, всички предварителни разрешения трябва да се изискат преди самото уволнение", коментира Попколева.

Разбира се, има и напълно неоснователни искове от уволнени служители, които се отхвърлят.

Плащането от черни каси няма как да не излезе наяве по време на едно трудово дело. Съдията разказва типичен случай. Дисциплинарно уволнен шофьор на камион, който зарежда хранителни магазини, бил уволнен заради лоша хигиена и закъснения за работа. Искал да му бъде присъдено обезщетение за това, че е останал без работа. Размерът му зависи от заплатата. Той самият твърдял, че получава на ръка по 800 лв. месечно. По ведомости обаче бил на половината. Разпитани били и свидетели. Двама души, които били работили преди време във фирмата, обяснили, че заплатата, която са вземали на ръка, била два пъти по-висока от тази, върху която са осигурявани. Свидетелите на работодателя обаче казали точно обратното - че получават това, върху което се осигуряват. Уволненият шофьор обаче представил справка-декларация, че получава 800 лв., издадена, за да му помогне да изтегли заем от банка. Работодателят е оспорил автентичността й и е назначена графологична експертиза. Ако експертите установят, че подписът върху декларацията е на управителя, съдията ще приеме, че шофьорът е получавал по-високата заплата.

Според съдиите в такива случаи няма проблеми със събирането на сумите. Още повече, че частните съдебни изпълнители работят много бързо.

Ако пък се стигне до там, че работодателят



спре да плаща заплатите или ги забави,



служителите могат едностранно да прекратят трудовите си договори без предизвестие. Освен това те могат да подадат заявление пред районния съд за издаване на заповед за изпълнение. Срокът за произнасянето по заявленията е 3 дни. Ако работодателят не възрази, в 14-дневен срок заповедта влиза в сила и се издава изпълнителен лист, с който работникът може да поиска започване на изпълнително производство.

По наблюденията на магистрати хората рядко избират процедурата на заповедното производство, което се развива сравнително бързо. По някаква причина предпочитат да пускат искови молби.

Според съдия Попколева може да се помисли за обособяването на трудови съдилища по модела на създадените преди няколко години специализирани административни съдилища. Така съдиите не само ще са специализирани в тази област, но и ще могат по-бързо да решават казусите.



ПРОЦЕДУРА

Трудовите дела се гледат по бързото производство. Идеята на ГПК е бързото производство да приключи на първа инстанция в едно заседание, т.е. от насрочване на делото за открито съдебно заседание до постановяване на решението - за около 5 седмици. Замисълът е добър. Но какво се получава на практика. По реда на бързото производство се гледат исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на работа, за заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и за плащане на трудови възнаграждения. Ако има други искове, те вървят по общия ред и затова трябва да се подават с отделна искова молба.

По закон в деня, в който постъпи исковата молба, съдът трябва да я прегледа и ако няма причина да я остави без движение, веднага да я прати за отговор на ответната страна. Тя обаче има цял месец за отговор. След като се получи отговор от ответника, съдът е длъжен още същия ден да насрочи делото за дата не по-късно от три седмици, да изготви доклад по делото и да се произнесе по доказателствените искания. А за да направи това, съдията трябва да се запознае добре с цялата искова молба и всички постъпили от работодателя документи, които обикновено са доста обемни. Страните имат една седмица от получаване определението на съда за насрочване и по доклада, за да изразят становище и да ангажират доказателства, във връзка с указанията на съда. Обикновено го правят. Но този едноседмичен срок най-често изтича няколко дни или точно в деня, за който е насрочено делото. Така допълнителните доказателствени искания няма как да бъдат събрани и приети в първото съдебно заседание. И делото се отлага.

"Всички граждански съдии в СРС сме на мнение, че след като се гледат по по-особен ред, срокът за отговор трябва да е по-съкратен, например на 2 седмици", казва Попколева. Трябва да се помисли и за срока, в който се насрочва делото за открито съдебно заседание, за да може поисканите допълнително доказателства да са събрани за първото заседание.

С новия ГПК Върховният касационен съд почти не допуска касационно обжалване по трудови спорове и като цяло делата се гледат бързо. Ако обаче на втората инстанция - Софийския градски съд, й се наложи да отложи процеса, тя го насрочва за след 8-9 месеца, заради прословутия проблем с липсата на съдебни зали.