------

Във Факултета по журналистика десет фотографи направиха изложба, която се казва така: "С вкус на голо тяло". Известният ни фотоспец доцент Георги Лозанов откри експозицията навръх новия празник на вече масово чествания католик свети Валентин. Това не беше случайно. В областта на еротиката има обществена реакция с широк диапазон - варира от трисмисления смешец до пуританското вдигане на рамене. Или се люшка между лицемерното целомъдрие на предишната идеологическа казарменост и днешния уличен диктат на ачик порното. Точно празникът на любовта е малък повод да погледнем на еротиката през обектива на изкуството - и само през него...

------



Фотосите на участниците са подбрани от Българското фотографско дружество и лидерите му - г-дата Богданов и Мисирков. Spetema caffe щедро спонсорира проявата, която иначе би била невъзможна. Свои работи изложиха Нели Гаврилова, Дилян Марков, Енчо Найденов, Драгомир Спасов и Симеон Леви в съавторство, Станка Цонкова, по-известна като Уша, Васил Къркеланов, Емил Христов, Темелко Темелков и Венцислав Занков.



Изложбата предизвика интерес -



може би защото беше в сградата на съсипващия се факултет. Студентите с известна гордост споделиха, че нито образователният, нито културният министър са надникнали досега в сградата, за да й видят плачевното дередже. А може би защото беше на 14 февруари или защото, като стане дума за еротика - какво да крием, - хората са любопитни. Деканът на факултета по журналистика професор Веселин Димитров не пропусна повода да свърже разпадащата се сграда с изложбата, демонстрираща естетиките на човешкото тяло.

Като поясни, че разбира повече от обектите, които са предмет на изображение, а не от самото изображение, той даде думата на Георги Лозанов.

Ексчленът на НСРТ и член на СЕМ е виден специалист в областта на фотографията. Лозанов прочете краткото си слово, с което леко изненада публиката, свикнала най-често да го наблюдава в импровизационен подем.

Той почна с цитат от Зонтаг: "Снимането възпроизвежда архетипите на сексуалното."

- От тази гледна точка снимането на сексуалното би обезсмислило ситуацията, но не е така - рече доцентът.



Настина не беше така



Представените фотографии покриваха широк диапазон от онова, което сме свикнали да наричаме еротика - тела в недоопакован текстилно вид. Симеон Леви и Драгомир Спасов бяха подходили към въпроса с ирония, чак сарказъм. "Фотоонанизъм" се нарича тяхната серия, в която основна роля играе кукла, снета сред природата. Дали с това намекваха за изчезването на самото понятие "телесност" във времената на възхода на електронните комуникации, или просто са имали една кукла подръка и им се е видяла фотогенична?

Загадка.

Станка Цонкова-Уша, бе избрала друг подход, който само условно можем да вместим в подзаглавието на изложбата - "С вкус на тяло". Тя представи серия от онези рисунки, които анонимни графици обичат да произвеждат върху вратите и стените на обществените тоалетни.



"Това е попфолкеротика" -



поясни фотографката. Всъщност тези рисунки съществуват независимо от това дали ги има, или ги няма по вернисажите. Десетки хиляди години подобен могъщ творчески импулс съпровожда човечеството почти непроменен: по какво се различават рисунките в пещерата "Магурата" от фотографиите на Уша например? Само по техниката - онези художници са използвали тор от прилепи, а тези днес използват химикалки, спрей или пиронче.

Стигнахме до извода, че човекът пази почти непокътната една впечатляваща своя пещерна приемственост.

В разговора с Уша и организаторките от агенция "Orange" Вера Джамбазова и Милена Стойчева се сетихме за един недостатъчно изследван период на нашата "графити-субкултура". Уша, която следи въпроса, е наблюдавала странно затихване на фолк-графити-нагона в периода 1990-1995/96 година. Вместо надписи с неприлични пожелания към преподаватели, роднини и т. н. достъпните за драскане обществени места взели да се пълнят с политическа агитация! Разбира се, и агитацията носела стилистиката на дотогавашното творчество, но в старата стилистика бил вкаран могъщ политически контекст. "На червените в гъзъ!" или "СДС да го духат!" - такива примери даде Уша за новото време във фолкизображението.

Не можах да реша дали тази странна сублимация на нагона в политическа страстност е добро или лошо за изкуството..



Съвсем дискретни, загадъчни и отвъдни



бяха телата в серията на Дилян Марков. Фотографът, чиито работи рекламират известното кафе по подлези и билбордове, беше предпочел черното и бялото за илюстрация на идеите си за еротично. Всъщност има много причини кафето да се асоциира с еротични представи. И това е не само че идва от страни с недотам обуздани от условностите страсти, а защото държи очите отворени за някои хубости, допуснах аз.

Та не мислете, че само мастиката е любовна напитка, както невежо смятах. Едно кафе, особено съчетано с подходяща изложба, подхожда на св. Валентин.