Кампанията ми като кандидат на БСП за кмет на София е нетрадиционна. Пред мен са три предизвикателства. Първото е инерцията на Борисов. Второто - поставената от него кандидатура на Йорданка Фандъкова. И трето - реформирането на социалистическата партия със смела и прагматична кампания в столицата. Всичко това е резултат от особеностите на избора като частичен вот за довършване на мандата на предишния градоначалник, както и от общополитическия контекст, създаден след конгресната сесия на БСП.

За ГЕРБ местните избори в столицата трябва да изиграят роля за потвърждаване на резултатите и инерцията от парламентарните избори. Столицата, която бе използвана за развиване на образа на сегашния премиер, през ноември трябва да се превърне в огледало за персоналния му триумф. Доскорошният кмет, който вече е премиер, иска да продължи да бъде "кмет в сянка". Евентуален вот в подкрепа за продължаване на неговата политика е вот за неговия образ. Образът на Борисов, макар и неформален, е най-сериозният ми опонент. "Гласувате за Фандъкова - избирате Борисов" - тази парола на ГЕРБ не е случайно хрумване. Тя е модел и проверена практика при няколко предходни различни типове избори. На изборите за Европейски парламент, на местни избори или на проведените през юли парламентарни избори гласоподавателите предпочетоха напълно анонимни и непознати личности, зад които обаче стоеше знакът на Борисов, вместо утвърдени политици, които бяха представители на други партии. Инерцията на харесване към Борисов, колкото и ирационална да е тя, лишава от индивидуализация и конкретни качества официалния кандидат на ГЕРБ за кмет на столицата.

Конкретният ми опонент Йорданка Фандъкова е деперсонализиран образ, чието предназначение е да бъде посочена от Борисов негова разновидност. Тя е най-силното и най-ново доказателство за взаимозаменяемостта на хората под Борисов. Тя беше заместник-кмет в столицата по покана на Борисов. После по негова воля за няколко седмици е депутат, за един-два месеца министър, а сега - пак по идея на лидера на ГЕРБ - е кандидат за кмет. Подобно преместване от етаж на етаж внушава, че не са важни персоналните качества на личностите, а волята на лидера. На практика официалният ми опонент в нейно лице дописва чужда биография. Затова ако има смисъл от какъвто и да е дебат за София, той трябва да се води с Борисов като кандидат за неформален кмет.

На трето място - битката ми за София като кандидат на софийската организация на БСП трябва да се разглежда и в светлината на току-що отминалата втора сесия на 47-ия конгрес на партията. От тази гледна точка моята кампания има за цел и да генерира потенциал за реформиране на социалистическата партия. На този конгрес

БСП всъщност тръгна по пътя на лидерската партия, което за мен е неправилният път. БСП трябва да стъпи на нова прагматична основа, нова философия за социалния диалог и нов граждански език в комуникацията си с обществото. Кампанията ми трябва да покаже, че и резултатите от конгресната сесия подлежат на демократично развитие и отваряне към все по-широки кръгове симпатизанти, както и към хора, изповядващи общодемократични принципи. Лидерският хегемонистичен модел на ГЕРБ не може да бъде разклатен или разколебан от други - също лидерски по своя характер партии. Съществуването им единствено легитимира надмощието на ГЕРБ. Хегемонистичният лидерски модел може да бъде дискредитиран само с прозрачност и с такава платформа, която обединява съмишленици от различен политически спектър в името на демокрацията, достойнството и противопоставянето на личния произвол и новите олигархични кръгове около властта.