Седмица ли бе да я опишеш? Разровиш ли я, ще мирише, както казва поетът. В нея изби цялата пяна на т. нар. преход. Равносметката му се точи тия дни като за невменяеми, на които следва да се обясни с картинки, удобни спомени и тук-там размисли какво всъщност било станало, без да е трябвало да стане точно така. Та кое черно въображение може да събере на едно място ей това: списъци и оставки на висши и по-нисши съдии заради разговори с някакъв Красьо; депутатка от ГЕРБ не вижда морален проблем да защитава в свободното си време Жечо Брадата, обвинен в незаконно присвояване на Карандила; нравоучителни парламентарни декларации на "дясно" и "национално отговорно" мнозинство срещу двама бивши триумвири в коалиция от социалисти, монархисти и турци; третият пък триумвир се съди за правото да сече горите, върнати в качеството му на последен монарх тъкмо когато бе министър-председател на републиката; президентът решава газовия въпрос с предложения за строеж на танкери в Южна Корея, а македонския - в задочен спор с колегата Груевски в Австралия; Борисов се изнервя от Клаус, който бави Лисабонския договор; комисионери и герои на свръхтайни справки на службите на сигурност дефилират по медиите, ръководени и списвани от говорители и служители на тези и предишните служби; отвлечен син на бизнесмен от Правец, освободен според мълниите на националната телевизия, ама на ужким според МВР; хванат с подкуп прокурор; издирван бивш шеф на държавна агенция, поръчал в съучастие с районен съдия отвличане и убийство на конкурент в имотни сделки; изнасилена и убита за няколко лева баба, хвърлена за по-сигурно в река; втора жертва - ужас, и пак в Самоков! - на тъй зловещия за 2 милиона българи "свински грип" точно в пика на рекламите за противогрипни ваксини. За капак - нещо жизнеутвърждаващо: репортажи за 11-годишната Кортеза, подобрила с първородното си чедо тазгодишните постиженията на 117 нейни каки на 12,13 и 14 години в местното състезание по разплод и



опазване на племенните обичаи



Да прощава радио "Ереван", но дори за неговото въображение е недостъпен и следният сюжет, обобщаващ прехода ни към пазарна икономика и демокрация в глобализиращия се свят. Немската RWЕ се отказва от инвестиции в АЕЦ "Белене", но за сметка на това се явява друг стратегически инвеститор от икономически стабилна страна. Това е Гагик Коляевич Царукян, борец и боксьор, шеф на партия "Процъфтяваща Армения", който купува бутилиращата компания за минерална вода "Горна баня", оттук нататък собственост на концерна му с будещо мили спомени име "Мулти Груп". Действителността наистина е по-фантастична от фантастиката. Поради което е неуместно бюджетът за следващата година да се онагледява от министър Дянков с постна пица пред хилещи се ресорни репортерки. В светлината на арменската инвестиция можеше да стане и с по-нашенски нагледи: с таратор. За него засега е осигурена водата, докато млякото, чесънът, краставиците и копърът ще дойдат другото лято, спре ли се контрабандата по турската граница. Но тъй като министърът на финансите видимо не е тукашен и иде от свят, където пиците са по-разпространени, тая далеч по-точна аналогия с таратора разбираемо му убягва.

И друг път е бивало така, но натрупано в една седмица става много. Именно много сериозно.



Теренът дотам е разкалян,



че само доброто възпитание пречи да се нарече "лайнян". Нещата са сериозни в смешната им страна дори за резидентите на приятелски и вражески разузнавания. Те ще умрат от смях при това разголване на държавата; хитър начин да бъдат обезвредени.

Дали това се цели, не зная. Но е несъмнено, че с всяка подобна седмица се обезвредява всеки общ интерес у нормалните хора преди зимата. Тя ще бъде двадесетата от т. нар. преход и поредната в криза. Дори и да не обръщат внимание на горния вече привичен мизансцен, случващото ще доутвърди усета, че нещо не се получава с усилията да се работи честно, да се учи добре, да се лекува прилично, да се съди справедливо, да се почива спокойно, т.е. да се живее нормално. Няма как да е нормално, когато има такива седмици. Затова и по-чувствителните продължават да емигрират от тая държава при всяка възможност: буквално - в чужбина, метафорично - в себе си.

Когато нещата в държавата стигнат дотук, е нужно нейното преустройство. Тя не отговаря на идеята си, не е повод за гордост, че си неин гражданин - дълг, който Хегел изискваше от всяко подчинение на законите й, ако те са съобразени с общия интерес. Този общ интерес у нас липсва, съответно - няма я и гордостта. Но още по-лошо - липсва и срамът. Те са заместени от безразличието на нацията, забавлявана със сводки от политическата сцена, чиито герои падат и стават като в буфонада, дошла след трагедията и фарса.

Бойко Борисов постоянно плаши с нови избори. Ала заплашва само ония на сцената. Ако наистина трябва да се следват очакванията, с които бе качен на нея, трябва не просто да се заплашват актьорите в буфонадата, а



да се търси ново устройство на държавата



Няма как това да не засегне рамката на сценария, конституцията, щом не искаме седмици като тая. И като всички ония вече 1040 седмици, които приличат на нея. Каква ще бъде тая конституция, трябва да решат именно зрителите, колкото и да ги убеждават, че не са квалифицирани в сложната правна материя: от правото за отзоваване на депутати с гласа на избралите ги през правомощията на парламент, президент, изпълнителна власт, прокуратура, съд до правото за пряко отнасяне на гражданите до Конституционния съд.

Иначе продължат ли да се точат такива седмици, току-виж изнервените зрители се качили на сцената без никакъв сценарий и с всички последствия за досегашните актьори. Но тъй като сме от европейците, на които революциите не се удават, по-вероятно е държавата да си изтлее в безразличието, с което ще приеме конституция, написана и наложена отвън. Както бе наложен и преходът, който ще свърши с нея.