Брюксел ни отпуска пари за погребение, което представя като щастливо събитие. Правителството почти е готово да се радва, защото председателят на Еврокомисията Жозе Барозу му дава такъв тон. "Изключително щастлив съм, че можем да предложим удължаване на финансовата ни помощ за извеждането от експлоатация на блокове от АЕЦ "Козлодуй", заяви той в началото на седмицата. Става дума за допълнителни 300 млн. евро до 2013 г. за разглобяване на четирите спрени от ЕС здрави реактора.

С тази сума България трябва да организира погребението на реакторите, като я добави към дадените вече 550 млн. евро, които трябваше да бъдат усвоени за същата цел до края на 2009 г. Никой обаче не се готви за печалния ритуал, а властите са доволни като своите предшественици, защото смятат, че



от брюкселското небе валят готови пари за харчене



Сергей Станишев настояваше за двойно повече, но колкото дадат - все кяр ще е, разсъждават неговите наследници. Така или иначе, реакторите не можем да пуснем наново, поне да ги изтъргуваме колкото може по-скъпо. Оттук идва погрешното разбиране, че парите от Брюксел са някаква компенсация за тяхното спиране. Нищо подобно!

Задачата е България да бъде притисната да започне най-скоро тяхното разглобяване. Първият срок - 2009 година, фактически изтече. Сега ни дават отсрочка до 2013 година заедно с бонуса от 300 млн. евро, а след това ще станем обект на изключително силен натиск, защото ще ни питат: "Парите похарчихте, а какво свършихте?". Отсега може да се каже, че и след четири години никой няма да отвие нито една гайка от реакторите, защото



задачата е неизпълнима



Според източник, който е наблюдавал отблизо замрялата зона на централата, парите за демонтаж се харчат от екип западни консултанти, които са си писали "заплати по 16 000 евро месечно", купува се оборудване от европейски фирми и фактически голяма част от средствата се връща пак там, откъдето е отпусната. Много мудно се изгражда сухо хранилище за радиоактивни отпадъци, някои инсталации са прекъснати, но други трябва постоянно да се поддържат в изправност и да се следят, за да не настъпят аварии - например да не се спукат тръби от замръзване през зимата и да изтече радиация.

Истината е, че светът почти няма опит в премахването на стари ядрени блокове. Технически и финансово е непосилно да се приведе теренът отново в положение "зелена поляна". Единични са примерите в САЩ и Западна Европа, където е започнало разрушаване. Цените обикновено се оказват много по-високи от предполагаемите. Български ядрен специалист каза на "Сега", че колкото струва изграждането на един реактор, толкова би излязло разрушаването и погребването му - т.е. около 1.2 млрд. евро. Затова на повечето места в света спрените реактори си остават където са - с надеждата, че след 20-30 години ще се появи по-евтина и безопасна технология за тяхното премахване, или просто с надеждата самите централи да се превърнат в собствено ядрено гробище.

Отпуснатите от ЕС 850 млн. евро (от които последните 300 млн. още са хипотетични, докато се произнесат Европарламентът и Съветът на ЕС) няма да стигнат за разглобяването дори само на един реактор. България не разполага с голямо ядрено бунище, което да погълне остатъците от цяла централа, а изпращането им в Русия или другаде би струвало изключително скъпо и освен това не е сигурно дали някой би ги пожелал. Всеки реактор би могъл да бъде



безопасен саркофаг на себе си,



но Брюксел настоява да бъдат разглобени, защото смята, че България е поела такъв ангажимент. Тя пък не е предприемала нищо в тази насока, защото тайно се е надявала да пусне отново в експлоатация поне трети и четвърти реактор.

Световната тенденция е да се удължава колкото може повече животът на реакторите не само за да се извлича максималната икономическа изгода от тях, но и да се отлага скъпата и сложна процедура по извеждането им от експлоатация. Ако не бяха серийните грешки на няколко български правителства от зората на демокрацията до влизането ни в ЕС, които провокираха европейския натиск, можехме да се надяваме на удължаване на живота дори на най-стария, първи реактор. Той се оказа с двойно по-дебел корпус от западните, защото руснаците не са пестили метал и са го преобезопасили в годините, когато никой не е можел да каже със сигурност колко десетилетия би издържал един ядрен реактор.



Бедата на ядрената енергетика



в демократична България е, че всяко правителство дава простор на мисълта си само до пределите на своя мандат, а решенията му имат по-дълготрайни последици. Кабинетът на Любен Беров взе едни мизерни 21 млн. екю за повишаване на безопасността на "Козлодуй" с обещанието после да преговаря за спиране на четири реактора. Парите се стопиха мигновено, а няколко следващи правителства трябваше да преговарят и изпълнят поетия от държавата ангажимент. Сегашното правителство получава шанс да освежи бюджета си с 300 млн. евро, както предишното се възползва от 550 млн. евро, а следващото - да му мисли. Едни харчат, други отговарят, но виновни няма.

Дано остане някаква дребна сума да хвърлим поне по едно цвете през оградата на АЕЦ "Козлодуй", а също и на строителната площадка на АЕЦ "Белене", която в ръцете на сегашните управляващи почти е готова за погребение като мъртвородено дете.