|
| Училищното насилие не може да бъде оправдано само със слабата държава и тоталното опростяване. Бедността също не е виновна. |
Наскоро във Варна един ученически бой завърши със смърт. Друг приключи само със синини по главата, поради което остана предимно за местна медийна консумация. Истории без кръв, ужас и политически декларации са някак си оперативно безинтересни за масово осведомяване.
Но този случай си струва да бъде разказан, тъй като показва симптоми на доста обществени болести. Той стана достояние благодарение на местно дискусионно студио, което събра роднини на спречкалите се момчета.
Поводът за баталията е обичаен - момиче
Едното ухажвало девойката, на другото това не му харесвало. След като приятели и неприятели не успели да откажат с думи злополучния Ромео, той бил причакан от групичка край училищния двор.
Едната страна твърди, че потърпевшият получил комоцио, а другата, че пораженията са били далеч по-малки. Не това е интересно. Любопитна е интерпретацията на конфликта, и то не от невръстните биячи, а от роднините им, които ги възпитават. Всички те категорично осъдиха детското насилие и са против подобни прояви. Но пък подробно дадоха да се разбере, че Ромеото си го търсил. Имал наглостта, моля ви се, да досажда на девойката, като й... подарява рози!? Което следвало да се тълкува като провокация.
Възможно е в главата на един незрял тийнейджър розите да са синоним на презервативи. А е възможно да е имало и нещо повече от рози. Обяснимо е също родителите да бранят загазилото си дете. Но е ненормално едно такова
оправдание - "досаждал с рози",
да бъде изказано публично, без да предизвика и грам вълнение у педагози, психолози, социални работници, общественици и другите стотици пазители на духа и материята. Учениците се бият заради рози, родителите се оправдават с рози, а всички останали - иначе много възмутени от всякаква детска агресия - се правим, че розите са просто цветя. Не са. Розите бодат и капе кръв.
Не знам дали има по-голямо олицетворение на краха на обществените ценности. Розите са синоним на нежност, обич и рицарство. Щом те служат за оправдание на бой и никой не реагира, значи тотално липсват в обществото. Или пък ги има, но защитниците им са се предали напълно сред всеобщия кич и простотия. Щом боят заради рози въобще не трогва възрастните, какво да говорим за децата? Щом розите "са за бой", следва да се бием за всичко останало.
Преди година друг един младеж се разхождаше по улицата и двама го напердашиха зверски с мотива, че ги "погледнал накриво". "Гневното общество" пак се ограничи в опис на щетите и подмина също толкова страховитите подбуди. Помним и "Индиго", нали? Едни деца блъскаха жестоко други, просто за да влязат някъде. Също както големите се натискат пред входовете за мач или концерт. Правим се, че таралежите са без бодли. Как ще са, след като ние нагледно им даваме житейски пример за повсеместно и безпричинно рушкане с иглите напред?
Мотивът за подобни престъпления
не се оказва толкова важен. Дали ще са рози, поглед накриво или направо, няма значение. Важен е боят, търкалът, успехът върху страданието и унижението на друг. Те са ценност. А щом са ценност, всякакви наказания биха дали кратък резултат.
Отговорът на дежурния въпрос "Кой е най-виновен?", или кой отглежда такива таралежи, се лута в омагьосан кръг. Всичко е вярно и не съвсем - за безотговорната държава (полиция, учители, политици и т.н. ), тоталното опростяване на хората или принудата да възпитават децата си като варвари, за да оцеляват в един безчовечен свят. Но знам кое не е вярно - че причината за всичко това е беднотията.
Нека видим например какво става по пътищата. Всеки ден загиват хора, а полицейските бюлетини сухо обобщават: поради несъобразена скорост. А скоростта в повечето случаи е несъобразена не поради бързане, метеорологични условия или недоимък, а просто заради кефа да доминираш над някой чрез натискане на педала. Колко катастрофи станаха само защото някой иска, а друг не дава да го изпреварят? Колко нерви и псувни се хвърлят, защото някой кара бавно (бавно каращите подобно на възпитано говорещите в България са принудени да се оправдават)? А колко газови пистолети се вадят само защото някой е паркирал на чуждо място или разсеяно е пропуснал зеленото на светофара? Зеленото на светофара е като червената роза.
Примерът с движението по пътищата е тривиален, но показателен. Там държавата, доколкото я има тук-там чрез патрули, пречи на разпасаната агресия. Ако я нямаше, щеше да се кара още по-бързо и пътните убийства щяха да са на всеки километър. Държавата може да е виновна за много неща, но най-важен е личният пример. Дете, което стои на седалката зад подобен шофьор, няма как да не стане същият шофьор.
А ето и още един тривиален, но премълчаван пример. Все повече деца от най-ранна възраст биват учени да отвръщат на агресията на другарчетата с още по-голяма агресия. Зъб за зъб. Няма място за рози.
