51% от запитаните смятат, че пазарите трябва да бъдат по-силно регулирани, а 23% от анкетираните считат, че икономиката на капитализма е непоправимо дефектна и трябва нов модел. Във Франция на това мнение са 43%, в Мексико - 38%, а в Бразилия - 35%.
Мдааа... току виж от французите тръгнала и новата революция. Подобно на тази от преди 200 и кусур години...
И сега изглежда е големия вододел на историята - какво ще изберат правителствата и управляващите елити - по-силно регулирани пазари, както изглежда искат повечето хора или ще се опитат да създадат саморегулираща се система. Разбира се, по пътя на инерцията, по-вероятно е да изберат първото - по-силно регулирани пазари. Така неизбежно и постепенно съвременните общества (ще) се отдалечават от пазарните принципи и в края на краищата се превръщат и приближават до централно плановите икономики. Същите тези икономики, които претърпяха крах преди 20 години. И това ще бъде вероятно най-голямата шега и ирония на историята от последните няколко века!
И защо така се получава? Защо закона за търсенето и предлагането се оказва неспособен да създаде саморегулираща се, ефективна и справедлива (социално приемлива) система? Защо? Аз казвам: много просто, причинината е една единствена и тя е кредитирането на крайното потребление. Това кредитиране на практика игнорира закона за търсенето и предлагането като позволява от към страната на търсенето да участват както чужди доходи, така и бъдещи такива, а също и несъществуващи и създадени изкуствено чрез механизмите на банковата мултипликация и печатането на пари. Тези три ""източника"" на средства деформират и на практика напълно компрометират закона за търсенето и предлагането. Следователно, за да работи той, единственото което трябва да бъде направено е да бъде забранено кредитиртането на крайното потребление (ипотеки, лизинги, потребителски заеми). Или за да не изпадаме в крайности, които биха пречили в някои случаи - да бъде ограничено до едногодишен доход на кредитополучателите. Така, както една държава не може (не трябва) да има повече дългове от едногодишния си БВП, така и един човек (домакинство) не трябва да има повече дългове от едногодишния си доход. Всичко нагоре води до изкривявания и злоупотреби, от които се възползват малцина (за сметка на мнозината подлъгани). За щастие, благодарение на техническия прогрес, почти всички неща, от които човек има нужда днес се произвеждат достатъчно бързо и евтино за да може да бъдат закупени и без кредит. Дори най-големия разход за обикновения човек - жилището струва без земята, данъците и таксите не повече от една средна годишна заплата. А земя за жилищни нужди има пре-пре-пре-пре-пре-пре-пре-достатъчно ако "само" общинските съвети и кметовете излязат от летаргията си и се потрудят малко да вкарат достатъчно в регулация. Остават данъците и таксите, а те могат да бъдат регулирани така, че да са в приемливи граници. Просто е! И не е невъзможно.
ПП
За да работи системата, освен спирането (ограничаването) на кредитирането на крайното потребление, е необходима и още една мярка: задължително инвестиране на акумулирани над определен размер средства. Примерно над 25 милиона долара годишно. Това връща парите в системата и гарантира паричния оборот. Е, това вече не е толкова просто, понеже не е ясно какво точно значи "инвестиране". Тук икономистите ще трябва да се потрудят малко, но все пак задачата не е нова доколкото например в договорите за приватизация има клаузи за задължително инвестиране. Т.е. термина "задължителни инвестиции" не е нито нов, нито непознат, нито непрактикуван.
____________________________
Банкер: частник, ама с парите на другите... Смех
Редактирано от - Пенка от Прокатния на 10/11/2009 г/ 11:42:27