Когато някой спомене Колумбия, повечето хора веднага се сещат за хубавите жени там, екзотичните места и проклятието за тази страна - производството на кокаин, а напоследък и големи количества марихуана. Първият наркотик, който е наричан "дрогата на богатите" заради високите си цени, е "визитната й картичка" из целия свят.

За колумбийците той е причина за постоянни убийства, атентати и гражданска война, която не спира повече от 40 години. За никой вече не е тайна, че левите бунтовници от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) финансират своята борба с помощта на наркотрафика, каквото всъщност правят и крайнодесните въоръжени групировки. В наши дни обаче това противостояние си е "чист бизнес - никаква идеология".



Наркобароните пък от своя страна си осигуряват подкрепата





на тези "малки армии" и така си осигуряват средства за борба с държавните власти. Допреди 10-20 години корупцията в държавните структури беше достигнала такива висини, че беше абсолютно невъзможно да бъде арестуван или още повече осъден някой мастит наркомафиот. Каквато е ситуацията в България днес. За това САЩ, които най-много страдат от трафика на наркотици от Колумбия, решиха да вземат нещата в свои ръце. Те всяка година отпускат огромни парични суми за властите в Богота (за т.г. тя е $5 млрд.) за борба с наркобароните.

Този сериозен финансов стимул накара властите да се задействат и едновременно с това да си измият ръцете пред колумбийците. Те вече постоянно хващат някой голям мафиот и почти веднага го екстрадират в САЩ, където да бъде съден за трафик на наркотици. Двете страни имат редица подписани споразумения за тези юридически взаимоотношения. Една от причините е, че американците нямат вяра на съдебната и затворническата система в Колумбия. Те много добре си спомнят какво стана с вече легендарния Пабло Ескобар, който бе превърнал затвора си в луксозен комплекс, където имаше дори фитнес зала, басейн и ресторант. Оттам той продължаваше успешно да ръководи многомилиардния си бизнес и си излизаше когато си иска.

След като това стана известно на САЩ, а и на целия свят, американците с право побесняха и поискаха главата на известния наркобарон. Това съвпадна с война в самата империя на Ескобар, който беше убил по жесток начин няколко свои големи наркодилъри и беше предизвикал обединение на другите бандити срещу себе си. Това доведе до изолацията му и през 1993 г. той бе застрелян от специалните части на колумбийската полиция. След това Вашингтон реши да предложи сделката "пари срещу правосъдие", само че в този случай става дума за справедливи наказания, произнесени в американски съд. Това беше идеалният вариант за двете страни, защото властите в Колумбия помнеха кървавите атентати на Пабло Ескобар, когато властите го преследваха, и не искаха това отново да се повтарят след залавянето на поредния наркобос. Не случайно в американския игрален филм "Реална опасност" (1994 г.) с Харисън Форд, когато главният герой моли агенти на американската Агенция за борба с наркотиците ДЕА в Колумбия да задържат един от видните съветници на голям наркобарон, отговорът е: "Колумбийските сили за сигурност не задържат членове на наркокартелите, освен ако нямат желание за смърт". Това най-добре показва каква продължава да е ситуацията в страната, макар че днес те вече биват задържани, но съдебните процеси и произнасянето на присъдите става задължително в САЩ.

Така един от най-могъщите колумбийски наркобарони, организирал трафика на кокаин за милиарди долари в САЩ, беше осъден през октомври т.г. от американски съд на 45 години затвор. Диего Монтоя Санчес, известен още като "Дон Диего", беше в списъка на десетте най-издирвани престъпници на ФБР заедно с терорист №1 Осама бин Ладен. Монтоя бе бос на най-големия кокаинов картел на Колумбия "Норте дел Вале", който се намира до град Кали. Освен с прякора си той бе известен и като "Босът на босовете". За главата му беше обявена награда от 5 милиона долара, но той дълго време се измъкваше от ръцете на правосъдието, като подкупваше полицейски и военни служители.

Според колумбийските власти



Монтоя е отговорен за най-малко 1500 убийства



през 20-годишната си кариера. Монтоя беше арестуван през септември т.г. от специални части на колумбийската полиция, докато се криеше в отдалечено ранчо, и по-късно бе предаден на американците. През август т.г. 48-годишният наркобарон пледира "виновен" по обвинения във внос на кокаин, рекет и възпрепятстване на съдебния правосъдието. Наред с присъдата му беше наложена глоба от 500 000 долара. С помощта на преводач Монтоя сподели, че е имал тежко детство и че съжалява за престъпленията си. Той започнал да взима лоши решения, след като семейството му го изоставило, когато бил на 14 години. "Наистина се разкайвам за постъпките си. Надявам се, че присъдата ми ще даде поне малко покой на жертвите и техните семейства", каза той. Не е ясно къде Монтоя ще излежи присъдата си, но неговият адвокат настоява той да бъде настанен възможно най-близо до Маями.

Преди това други двама ръководители - братята Мигел и Хилберто Родригес Орехуела, бяха осъдени в САЩ. През 2004 г. братята бяха екстрадирани в Америка и през 2006 г. бяха осъдени също на 30 години затвор за наркотрафик, макар да се признаха за виновни. Тази година още един колумбийски наркодилър и един от лидерите на дясната военизирана организация "Обединени сили за самоотбрана на Колумбия" Диего Фернандо Мурильо-Беханаро беше осъден на повече от 31 години затвор, съобщи прокурорът на Манхатън. Мурильо е водач на организацията, която е в списъка на САЩ от терористични организации. Той беше предаден от властите в Колумбия след трудни тригодишни преговори при условие да не бъде осъден до живот. САЩ поискаха екстрадирането му през юни 2005 г. по обвинения в контрабанда на наркотици и незаконни финансови операции. Колумбийският наркобарон е смятан също така за отговорен за смъртта и безследното изчезване на журналисти.

Проблемът обаче е, че



тези мерки не помагат наркотрафикът към САЩ да намалее



Вярно, че наркокартелите постоянно търсят нови начини за доставка на наркотици и бързо се адаптират към новите реалности. Те дори вече използват подводници за своите дейности. Високите присъди явно не ги стряскат, защото всеки арестуван е сменян начаса с някой новобранец от бедните квартали. А някои наркобарони дори са благодарни, че властите и САЩ отстраняват техните конкуренти.

Колумбийските военни и полицията пък са доволни от постоянните милиарди долари, които получават от САЩ за борба с наркотрафика и левите бунтовници. Белият дом от своя страна постоянно се хвали пред американците за поредния заловен или осъден наркобос. И така порочният кръг се затваря, а керваните с кокаин и марихуана продължават към своята крайна цел - консуматорите.