Наскоро починаха родителите ми. Все още не мога да разбера какво наследявам. Научих обаче, че освен имотите и земите, които получавам, ще трябва да поема и евентуалните дългове. Какви са действията при наследяване, кога се поемат задълженията и до кой момент бих могъл да се откажа от наследството?

Валентин М., София

Напълно възможно е в следващите години все повече хора да попадат в ситуацията да се чудят дали да приемат наследството, или дали да не изберат варианта да се откажат от него. Основно заради страха, че изведнъж може да се окаже, че дължат повече, отколкото получават. В същото време не са и много хората, за които наследяването се явява твърде неочаквано. Затова е добре да се познават някои основни правила, свързани с него.

Според чл.1 от Закона за наследството (ЗН) то се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. В чл. 48 изрично е определено, че наследството се придобива единствено чрез приемането му. И тук стигаме до първата възможна реакция - приемане на наследството.

По закон то може да стане с писмено заявление до районния съдия в района, където е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена книга. Тези действия обаче изобщо не са задължителни. Защото приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството (ако например извади удостоверение за наследник или пък впише на свое име в данъчната служба наследствен имот). Същото се отнася и до хипотезата, при която наследник е укрил наследствено имущество. В този случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Тази тънкост в закона относно приемането трябва да се знае и с нея да се внимава, тъй като после няма връщане назад. Защото някой може да иска по-късно да се откаже от наследството, а да се окаже, че го е приел, без да е разбрал. Затова и докато се мисли какво решение да се вземе, не трябва да се вади удостоверение за наследници, да се плащат данъци на имущество от наследствената маса и т.н. В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството. И тогава, ако например починалият наследодател е имал например кредит, банката може да си иска парите от наследниците. При това дори чрез съдебни изпълнители.

Затова и ако се вземе решение за отказ, то е най-добре в кратък срок след откриването на наследството да се направи специално заявление до съда. На практика отказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. Той трябва да направи писмено заявление до районния съд, където е наследството. Законът не определя, че този отказ трябва да има някаква нотариална форма и дори не предвижда нотариална заверка на подписите. За разлика например от отказа за собственост, където е задължително да има такава заверка. За по-голяма сигурност обаче е винаги добре да се направи такова заверяване и при отказа от наследство. Самото заявление до съда се вписва в особена книга. Отказът не може да се направи с мълчаливи действия, както например приемането.

Не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях. В същото време частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници. Не може да има отказ, направен под условие - за срок или за част от наследството. Това означава, че след като един път човек се отрече, няма връщане назад. Например - не може някой наследник да заяви, че се отказва от наследството, ако в него има много задължения, или пък че се отказва само за една година и т.н.

Важно е да се знае и още нещо. Според чл. 56 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Макар и труден за реализиране за кредиторите, този риск и възможност за наследниците съществуват.

Все пак по-често наследството се приема. Първата стъпка при него е изваждането на удостоверение за наследници. С него лицата, които са наследници по закон, се ползват от всички права, произтичащи от това тяхно качество. Този документ установява и правото на наследника да стане собственик на наследеното имущество. Удостоверението се вади от съответната общинска администрация. Процедурата почва с молба декларация до кмета на общината. Към молбата се прилага и препис от акта за смърт на наследодателя. След проверка и процедури, при които се гледат регистрите, се издава и удостоверението за наследници.

Съществува и още една хипотеза, свързана с отказа. При нея наследникът може да не заяви воля, т.е. нито приема, нито се отказва. Тогава по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви волята си. Заинтересован може да е кредитор, може да е някой от наследниците, може да е държавата или общината.