Идеята на промяната е да се намали спекулата с огромните обезщетения, които собствениците на такива имоти успяват да постигнат в съда. Авторите на текста обаче изключват напълно възможността собственикът на имота да обжалва вида на обезщетението. Ако досега то е могло да бъде парично, занапред областният управител или Министерският съвет могат да дадат и "равностоен имот" и собственикът няма право да оспорва това решение в съда. От променените текстове не става ясно как ще се решава в кои случаи обезщетението да е в пари и в кои - с равностоен имот.
Според текста, с който "Сега" разполага, равностойността на имота, предназначен за обезщетяване, се определя с няколко изречения: той трябва да е в същото землище, да притежава същите характеристики и площта му да не е по-малка от тази, която държавата взима за нуждите на обекта. Другото условие е да не бъде по-голям с повече от 200 квадратни метра.
Другата досегашна възможност на собствениците на засегнати имоти да противодействат на отчуждението също се стеснява значително - според промените подробните устройствени планове на национални обекти няма да могат да се обжалват. Досега не можеха да се обжалват само общите устройствени планове. Разликата между двата е, че в подробния се описва съвсем точно къде ще бъде примерно отбивката за магистралата, откъде ще минават отводнителните съоръжения, къде ще са оградите и т.н.
Адвокати от работните групи на МРРБ коментираха, че целта на закона е просто да се ускори изграждането на големи инфраструктурни обекти при липса на достатъчно средства в бюджета. Според юриста Марин Божков обаче довеждането до такъв абсолютизъм на липсата на основание за обжалване на актове на администрацията противоречи на конституцията.
"А възможността кметове да преценяват в кои случаи да се дава обезщетение в равностоен имот и в кои - в пари, направо генерира корупция", коментира той.
Драстичен пример по отношение на обезщетенията е столичният околовръстен път. Първо там общината продаде парцели на безценица, а след това при отчуждаването им ги плати стотици пъти по-скъпо. Рекордно обезщетение от близо 1 милион лева бе платено за 100 кв.м в жк "Младост" по пътя на метрото.
"С промените в Закона за държавната собственост се дава предимство на обществения интерес над частния", коментира Савин Ковачев, бивш зам.-министър на регионалното развитие. Той припомни, че е много важно внимателно да се определи кои обекти са с национално значение. Наскоро председателят на регионалната комисия в парламента Любен Татарски например обясни, че се разглежда възможността общините също да си имат свои приоритетни обекти, при които да се наложи по-ниска степен на защита на частния интерес.
Драстичен пример по отношение на обезщетенията е столичният околовръстен път. Първо там общината продаде парцели на безценица, а след това при отчуждаването им ги плати стотици пъти по-скъпо. Рекордно обезщетение от близо 1 милион лева бе платено за 100 кв.м в жк "Младост" по пътя на метрото.
"С промените в Закона за държавната собственост се дава предимство на обществения интерес над частния", коментира Савин Ковачев, бивш зам.-министър на регионалното развитие. Той припомни, че е много важно внимателно да се определи кои обекти са с национално значение. Наскоро председателят на регионалната комисия в парламента Любен Татарски например обясни, че се разглежда възможността общините също да си имат свои приоритетни обекти, при които да се наложи по-ниска степен на защита на частния интерес.
.
'ем може 'ем неможе, не става, ама може и да става, дрън-дрън ярина 
Честито! 
