Не е нарочно. По-лошо е - манталитет: манталитетът на българските медии да драматизират незначителни случки и да подтискат сериозни събития, водени от една криворазбрана представа за мисията си да информират и възпитават. Така те пазят статукво, което се характеризира все пак с постоянна промяна, забелязвана с просто око - нещата във всички публични сектори се влошават при каквито и да са опити за реформирането им.

Впрочем понятието за реформи у нас има зад гърба си оня наглед от епохата на Танзимата, изразяван по народному в приказката, че чуеш ли за такива, трябва да очакваш, че ще ти вземат кравата, ще ти вдигнат данъците и накрая ще те натаковат. Понеже сега кравите са на привършване, а натаковането не плаши разкрепостения човек, останаха да се вдигат данъците и акцизите. Все пак трябва да се пълни най-добрият европейски бюджет, съставен от най-доброто засега правителство. В това отношение има трогателно единство между самосъзнанието на властта и медийните й отражения, явяващи се пред публиката като на сцена, над която грее лозунгът "Пари срещу реформи", а по нея се мотаят къде по-нови, къде по-стари актьори в една втръснала за здравия разум пиеса.

Тази седмица не направи изключение. Вместо да се обсъжда бюджетът, всички сили за дебат по общите неща бяха отклонени към тема, дотам маргинална за масовите интереси, че, както си му е редът, по нея написа статия дори социалният президент. Разбира се, става дума за спора за "науката като такава и мястото и у нас", отключен от приказката на министър Дянков за "феодалните старци" в БАН.

Наред с "малоумието" на противниците на плоския данък



и притчата с пицата,



тая изящна квалификация затвърждава образа на първия финансист като чудесен гръмоотвод. Той отвлича масовите енергии в безопасни посоки и макар да дразни чистофайниците в езика и политиката, напълно съответства на очакванията за майтап (в един приличен вестник няма как да се напише "ташак"), който това правителство ще ни осигури. Първоначално те бяха свързани със словесните изяви на доста по-известни приказливци в него: премиера, министъра за българите по света Божидар Димитров и тоя за културата у нас Вежди Рашидов. Сега напълно ги удовлетворява г-н Дянков, чийто "пикчърен" език го издига в очите на всички ония, които искат да видят в българската политика най-накрая и истински пичове след толкова много (цензурирано).

И се започна: да има или да няма БАН; правят ли се там открития и защо не се правят, както по света; малко ли са, много ли са парите за наука; млад ли е ученият на 53 години и как по-младите да се примамят в институтите; колко от банаджиите говорят английски и участват ли в проекти; да се дадат ли сградите на 4-ти километър в София на университетите или да станат банки, казина, хотели и прочее публични домове и т.н. до националното съзнание, славната история и устоите на държавата. Всичко това бе за "добре дошъл" на новия министър на образованието, чиято първа задача не случайно ще е и законът за научните степени и звания и работата по проектното финансиране на науката. Предшествениците му свършиха каквото трябваше в по-долните образователни равнища. А и БАН няма да се пипа, както увери премиерът.





Прекрасно. Отечеството не е в опасност,



"напред, науката е слънце, което във душите грей."

По същото това време, когато се възпаляваше и гаснеше дебатът за висшите етажи на знанието, в Самоков българче от българското училище наръга в междучасието цигане от циганското училище. Двете училища са едно срещу друго: нещо рядко, тъй като у нас има към 700 чисто цигански училища, намиращи се в обособени гета, махали и села и съприкосновението между етносите в храмовете на знанието е изключение, поддържано предимно от някоя фондация в рамките на поредния десеграционен проект.

Самоковското приключение обаче не попречи да се потвърди правилото, установявано напоследък. Не бързайте, не става дума за това, че спонтанно събрала се циганска тълпа обгради училището на престъпника с викове за възмездие и побой над ученици, виновни за това, че не са от "нашите". Не и за това, че заваляха сводки за бързата намеса на полицията, предотвратила ексцесии с кордон между двете училища. Не дори и за това, че тутакси се явиха лидери на неетническата партия "Евророма", които типично по цигански взеха да се хвалят, че успокоили хората си. Правилото е в това, че повечето медии, които пуснаха по нещо за тая случка, не престанаха да подчертават: всичко в Самоков е спокойно, няма етническо противопоставяне, лека нощ, драги телезрители.



Спете спокойно, няма проблеми



Големите проблеми на образованието и науката са в центъра на София, по жълтите плочки на БАН, Народно събрание и Софийския университет. Не са в гетата, от които извират увеличаващите се неграмотни - вече към 30% от поколението, родено там след 1989 г. Не са в училищата в турските села, където свидетелството за основно образование, написано все още само на български, трудно може да бъде прочетено от неговия притежател. Не са в масовото училище, чиито питомци все по-зле се справят с решаването на елементарни задачи по всички предмети. Не са и в т. нар. елитни училища и паралелки, чиито възпитаници на тълпи отиват да учат там, където не само висшето образование е по-качествено, но и издръжката на живот е по-лесна. Примерно към 6 000 в Австрия, към 12 000 в Германия. Повечето от тях са сред хилядите стачкуващи тази седмица студенти, окупирали и аудиториите вече месец с искания, които тук биха изглеждали странни при тъй важния спор за "феодалните старци": намаляване на студентските такси, преосмисляне на разликата между бакалавър и магистър, финансиране на научните центрове без търсене на пряка полза, съобразяване на учебните планове с интересите на студентите, а не на бизнеса. Е, как да не се съгласи човек, че студентите в Германия протестирали срещу "европейските промени във висшето образование", както написа в. "Труд" под една снимка с десетина веселяци, бутащи картонени кутии. Затова и немците още дълго ще ни гълтат праха в науката, докато ние напредваме в реформите.