|
| *** |
И рече още: "И много моля да не ми се обсъждат предложенията."
И рече и това: "Ако се омаскарите, ще ви разпусна!"
Всичко туй - на 3 декември 2006! НДК! Бели фотьойли и Бойко Борисов! Таман се учредяваше ГЕРБ и надали някой беше чувал за Цецка Цачева и Искра Фидосова. Лъчезар Иванов още си беше член на парламентарната група на Националното движение за стабилност и - ще прощавате! - за възход, а Симеон Дянков още оправяше други страни и народи.
После като спечелихме изборите, той пак рече, та каза: "Ако ме изнудват и ми слагат подводни камъни, отивам на избори!"
А онзи ден пак каза, но този път рече: "Помолих депутатите да не се вдига акцизът за алкохола. Помолих ги също..."
Ще ги моли не, ами... Тича човекът между "Дондуков" и площад "Народно събрание" и ги моли.
И никакво разпущане! За отиването на избори е ясно...
Сега, някои другарки и другари побързаха да кажат, че нещо там парламентарната група се е цепнала - горе-долу като дънките на позабравената Радка. При това със същите намерения като при Радка и с приблизително същия резултат.
Нищо подобно.
Просто хората помнят и свято тачат другите му думи, които той още тогава, на 3 декември 2006 година, и пак там, в НДК им каза, та им рече:
"На мен власт не ми трябва, аз имам най-голямата власт, дадена ми от народа, години наред имам най-голямо одобрение. Аз искам да я вземем, за да я дадем на вас!"
Взе я - даде им я.
Макар че погледнато откъм другата страна на народопсихологиите - и на тая приказка май няма да й е щастлив краят...
