30 Ноември 2009 18:11
Възмутен съм от непрекъснатото противопоставяне на млади срщу стари, което вече от доста време се поддържа от медиите в своите непрекъснати интервюта с самозабравилия се в идеите си министър Игнатов. Тази атака срещу възрастните научни работници стига до подгравки с тях от страна главно на хора, за които от писанията им във форумите личи единствено неграмотност, простащине и пълно непознаване на областта на науката и нейните проблеми. Наред с това, с лека ръка, вкключително и от министъра, там се поставят под един знаменател всички, които през тоталитарните години, независимо от БКПартийните цедилки, са успели да достигнат до някакво положение в науката. По цял свят съществува уважение кам хората, които независимо от възрастта си, са оставили няква значима следа в науката и тях не ги унижават, те са пример за младите! Тук обаче един навлек, който непрекъснато парадира с огромните си успехи като икономист на Запад и връзките си със Световната банка си позволява да се гаври с тези, които могат да му бъдат като бащи. Дали прави това и със собствения си родител ? Във връзка с всичко това бих искал да припомня следното: Преди четири и години по предложение на комсията по образование и наука към Народното събрание, ръководена от ДПС-арския глашатай и тълкувател на гения Доган, Лютфи Местан бе променен законът за висшето образование в частта му, отнасяща се до възрастта за пенсиониране на професори и доценти от университетите - забранено бе те да бъдат на щатна длъжност след навършване на 65 години. Това бе направено под същият предлог, както сега се препоръчва от Министерството на образованието и науката - да се даде път на младите. Какво стана след промяната на споменатия закон обаче, настъпи ли прилив на млади хора за асистентски длъжности и за докторанти в университетите ? Напротив - освободените от пенсионерите места се заемаха почти единствено от хора, които, така или иначе, вече си бяха в университетите. Питайте когото щете от ректорите с какви многократно повтаряни конкурси успяват да привлекат млад човек за научна кариера. Причината за това е почти единствено финансова и в много редки случаи инатът на някой старец да освободи место. Посоченият закон обаче необяснимо защо не задължаваше БАН да пенсионира възрастните научни кадри и така се стигна до положението хора и на 80 години да стоят досега там. Истина е, че една значителна част от тях бяха бивши (а защо и не настоящи партийни кадри), които дължаха постовете си на вярна служба на БКП. Чашата преля и с "багодеянието" на Станишевото правителство, което, противно за всякакви закони за пенсиониране реши да ги дари с допълнителна (на какво основание ?!) пенсия, равна на заплатата на депутатите. Сега БАН, в която, без съмнение, има много стойностни в научно отношение хора, не пременно млади, ще трябва да търпи последствията от незачитане на законите. И те ще бъдат незаслужени за много от нейните кадри.
|