Наскоро починаха родителите ми. Освен мен наследници са още моите брат и сестра. Зная, че родителите ми имаха задължения, за които се притеснявам, че тепърва ще излизат и още. В същото време в наследството има апартамент, вила, земи. Доколкото знам, има два варианта - или да приема, или да се откажа от наследството. Подсказаха ми, че имало и трета възможност - да приема наследството по опис. Какво представлява този начин и доколко си заслужава да го избера?



Мария М., Бургас





Действително българското наследствено право познава освен приемането и отказа от наследство и един трети способ, който често би могъл да се окаже много удачен. При него наследникът не отговаря изцяло за дълговете на наследодателя, както би станало при приемането направо и безусловно. Тогава той ще отговаря дори със собственото си имущество, ако дълговете се окажат повече от активите на наследството. При въпросния трети способ обаче има ограничения, направени в полза на наследника. Става дума за приемането на наследство по опис.

Според чл.60, ал.1 от Закона за наследството тези, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Веднага след това в същата разпоредба законодателят е разписал, че наследникът, който е приел по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването за наследството. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането по опис се вписва в особена за това книга.

Необходимо е да се отбележи, че недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Сред първите влизат децата и тези, поставени под запрещение. При тях просто няма избор.

Приемането по опис от един от наследниците ползва останалите. В същото време обаче то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него. Или иначе казано, задаващият въпроса може да приеме наследството по опис, братът да се откаже от него, а пък сестрата да го приеме директно, направо.

Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. Там има предвидена процедура за описване и на движими и недвижими вещи.

Законът задължава наследника да посочи на районния съдия всички известни нему имоти, за да се впишат в описа. В противен случай и ако се докаже, че е скрил информация, той ще изгуби изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

Наследникът не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия. В противен случай ще отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. По закон той дължи на кредиторите на наследодателя сметка за управлението на въпросните имущества.

Има и още няколко специфични правила. Всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще им плаща. В случай че това не е направено, наследникът плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.

Тук може да се отбележи, че има задължения на наследството, които се погасяват със смъртта на наследодателя. Такива са например задължения, поети по трудов договор. Те не преминават върху наследниците. Същото се отнася и до задължения, които са създадени с оглед на самата личност на наследодателя. Например художник, който е трябвало да нарисува картина, журналист, който е трябвало да напише материал, писател - да напише книга и т.н. Наследникът не отговаря за тези задължения дори и когато е приел наследството. Подобно е и положението и при застраховки в полза на трети лица. Така, ако наследодателят е сключил такъв договор в полза на дъщеря си, след неговата смърт тя ще вземе застрахователната сума, без това да означава, че по този начин тя приема наследството и поема определени задължения. В случая застраховката ще е извън всякакви наследственоправни отношения. Но това са по-редките случаи.

Правилото е, че смъртта на наследодателя не внася промени в отношенията, по които той е бил длъжник. Наследниците са длъжни да изпълнят тези задължения по начина, по който е трябвало това да стори починалият - да изпълни договор, да погаси кредит, да върне заем. Наследниците са длъжни например да прехвърлят с нотариален договор недвижим имот, който техният наследодател се е задължил да продаде с предварителен договор на съответния купувач. Те трябва да платят и за имуществени и неимуществени вреди на лице, което е било увредено от техния наследодател. Ако въпросното лице е починало вследствие на увреждането, наследниците плащат на близките на загиналия. Това са случаите, в които наследството се приема направо.

Затова, макар по правило да е по-сложна процедура, тази по приемането по опис е за предпочитане - най-малкото защото дава възможност за по-малко неприятни изненади по отношение на задълженията.