Военната ни история е пълна с много победи и достойни пълководци. Какво обаче ще пишат историците за Българската армия в периода 2001 - 2009 г. съвсем не е ясно. Единственото сигурно е, че в този период за първи път ще бъде отбелязано официално обявяването на фалита на тази институция.

Фалитът на Българската армия беше докладван от военния министър Николай Младенов пред върховния главнокомандващ на БА и президент на България Георги Първанов.

Какво следва оттук нататък? Най-нормалното нещо е



Първанов да абдикира като главнокомандващ



на армията. Когато един командир не е направил нищо, за да запази боеспособността на войската си, трябва да си тръгне. През последните 8 години президентът седеше безучастен към процесите на трансформиране и модернизиране на армията. Най-ужасното е, че като принципен и честен човек той не реагира на нито една от скандалните сделки, безобразните замени на имоти и разпродаване на безценица на войсковото имущество. Интересуваше го само да не му засегнат правомощията като командващ №1. Това бе единственото нещо, което можеше да изкара Първанов от кабинета му, за да ревне срещу конкретна политическа сила или политик, понечил да посегне върху нещо сакрално. Един виден общественик дори оприличи Първанов на чичо Скрудж, който само си трупал правомощия, но не ги използвал.

Освен Първанов трябва да се оттеглят съвсем доброволно и неговите адютанти. Президентът има няколко генерали около себе си, които трябва да му докладват за нередностите във войската. Единият е бившият шеф на армията и негов много близък о.р. ген. Никола Колев. Като човек врял доста дълго в армията той е бил наясно какво става. Но явно е решил, че може да въздейства на шефа си само когато трябва да се редят новите назначения по върховете на армията, НСО и НРС.

През близо осемте години начело на войската президентът единствено се наслаждаваше на храбрите гвардейци, който красят коридорите на "Дондуков" 2 и на войските на парадите по жълтите павета. Черешката на тортата бе раздаването на генералските звезди и лампази.

Какво чу президентът, че започна да гледа с празен поглед?

В сряда сутринта военният министър отиде при него рано-рано. По-късно пред депутатите в пленарна зала Николай Младенов сподели какво е почувствал, като е разбрал, че армията няма пари: "Почувствах се все едно някой ми е извадил въздуха от белия дроб". После Младенов сподели: "Когато отидох при върховния главнокомандващ тази сутрин,



той ме гледаше с празен поглед"



"Това е грях", заяви тогава министърът. И попита къде са буферите в бюджета.

Емоционалният военен министър се впусна дори да изброява значенията на думата буфер, сред които: група разтвори с определени качества; електронен усилвател; приспособление в края на железопътните релси; територия, която разделя враждуващи страни.

Какво е буфер - разтвори ли в бюджета или вагоните, които сте купили и се чудим какво да правим, питаше се Младенов...

Всъщност, министърът не се сети, че истинският буфер в системата на отбраната е именно върховният главнокомандващ. Той има задълженията да е посредник и коректив между изпълнителната власт, войската и обществото. Нещо, което Първанов не успя да стане и няма как да поправи в оставащия му мандат. Жалко. Догодина няма да има пак пари за армията. Това означава, че няма да има парад за Гергьовден и именникът Георги Първанов няма да може да гледа войската. Няма да има средства и за учения. Откъм армия показните дейности на Първанов ще бъдат силно ограничени. През януари генералите ще отчетат единствено дисциплината в армията, но благодарение на кризата във войската напоследък май се пие по-малко.

В началото на следващата година системата на отбрана ще напуснат много хора. Има идея да се съкрати цяла една агенция, която има на щат 800 души. Тепърва ще се преразглеждат хората по отделите и ще се реже живо месо и в министерството. Ще бъдат изчистени и всички държавни служители, които вече са пенсионирани като военни, но сега заемат цивилни щатове. Щабът по отбрана ще напуснат и много офицери и генерали. В Народното събрание влиза за гласуване новият закон за отбрана, който предвижда да бъде намалена възрастта за придобиване на пенсия с по две години - и за редник, и за генерал. Слуховете за премахване на 20-те заплати при напускане на армията ще принудят доста униформени да си тръгнат сами, за да не загубят тези пари. Средната заплата на един офицер е около 1600 лв. Така, ако той е прослужил 15 години, трябва да вземе 24 000 лв. Средства, които не са за изпускане.

Чистката ще бъде силна, тъй като най-големите разходи на войската са именно за заплати и осигуровки - над 70% от бюджета. Същевременно трябва да се търсят средства за покриване на вече сключените договори за доставки на новите хеликоптери, транспортни самолети и колесна техника.

Може би празният поглед на върховния главнокомандващ е свързан именно с това, че той просто вече няма армия - камо ли боеспособна. Защото остана свидетел на нейното разграбване.