Парите за лихвоточки свършиха, научи "Сега". За пръв път от 10 години насам се налага стотици българи да чакат с месеци, за да си получат паричните компенсации и за момента няма никаква яснота кога ще стане това. "Неудовлетворените искания към нас по последни данни са за 19 млн. лв.", заяви пред "Сега" изпълнителният директор на Националния компенсационен жилищен фонд Гаврил Митов.

Има случаи на граждани, които са одобрени за компенсация още през май, но до момента не са получили нито лев. "За тези 17-18 години, откакто съм във фонда, никога не е имало толкова сериозен проблем. Последно забавяния имаше през 2000 г., но тогава те бяха за по 2-3 месеца, а не за по 6 месеца и повече, както е сега", призна Митов. Той довери, че всеки ден във фонда се обаждат гневни граждани, които изливат куп обиди към администрацията заради забавянето. А целият проблем е, че в държавната хазна няма пари и Министерството на финансите не отпуска финансиране.

През последните години фондът винаги се вместваше в бюджета си и дори връщаше в хазната по 2-4 млн. лв. годишно. Тази година обаче не е така. Бюджетът му за 2009 г. е 16 млн. лв., но след всички орязвания на разходите е намален до 13.5 млн. лв. На всичкото отгоре дори тази сума не е преведена изцяло, като до момента във фонда са постъпили само 12.1 млн. лв.

По-големият проблем обаче идва от промените в закона от края на 2008 г., които разшириха кръга на лицата, имащи право на компенсация. Например, даде се възможност за парите да кандидатстват хората с имущество до 60 000 лв., а не до 40 000 лв., както преди. Освен това депутатите разрешиха влоговете да се прехвърлят между роднини.

"В резултат от промените исканията към нас се увеличиха и от май досега съм написал 3 писма до Министерския съвет за увеличаване на бюджета", обясни Митов. През май той е поискал допълнителни 5 млн. лв., през август сумата е набъбнала до 12 млн., а към 20 ноември вече са нужни 19 млн. лв. Ведомството на Симеон Дянков обаче е отговорило, че на този етап хазната не разполага с възможност да преведе подобни суми и дори е отрязало от планирания бюджет на фонда. За момента няма никаква яснота кога хората ще си получат парите, но по всяка вероятност това няма да стане до края на декември.

Проблеми със средствата за лихвоточки ще има поне още десетина години. На 31 декември т.г. изтича крайният срок хората, които имат право на компенсация, да подадат заявление в общините, за да влязат в т. нар. окончателни списъци. За момента в тях са около 60 000 души, за чиито компенсации са необходими към 280-300 млн. лв., а сумата ще набъбне още. По закон се предвиждаше изплащането на тези стотици милиони да приключи през ноември 2013 г., но тъй като дотогава хазната няма как да намери тези пари, със закона за бюджета срокът за изплащането на сумите бе удължен до ноември 2019 г. Това значи, че ако гражданин подаде заявление за компенсация днес, може да се наложи да чака точно 10 години, за да си получи парите, които са средно около 5000 - 6000 лв. Причината е, че ако бъде одобрен, той трябва да купи или да започне да строи жилище най-късно до ноември 2013 г., а държавата се задължава да му изплати парите чак до ноември 2019 г.



ПЕРИПЕТИИ

Онзи ден към сагата с лихвоточките се добави и решение на Конституционния съд. За голяма изненада се оказа, че през август т.г. главният прокурор Борис Велчев е внесъл искане за радикална промяна на цялостната система за изплащане на лихвоточките у нас. Той е поискал редица разпоредби от съществуващия закон за уреждане на жилищните въпроси на притежателите на многогодишни жилищно-спестовни влогове да бъдат обявени за противоконституционни. Това означава да се премахнат всички изисквания към спестителите и на практика всеки, който през социализма е имал влог, днес да получи компенсация. В този случай по груби сметки хазната би трябвало да плати още 800-900 млн. лв. КС обаче не е уважил повечето искания на Велчев. Все пак за противоконституционни са обявени няколко текста. Единствената промяна, до която това ще доведе, е, че за обезщетение вече ще могат да кандидатстват спестители, които имат жилище или вила под 60 000 лв., независимо от стойността на банковите им сметки, на притежаваните от тях автомобили или земеделски земи. Досега изискването беше цялото имущество на кандидата, т.е. недвижимости, влогове и МПС-та да са общо под 60 000 лв.