Иншаллах, когато през 2029 г. мине националната конференция на ДПС, по медиите на български и турски ще се мъдрува над новата фигура, пусната от Ахмед Доган: "Пътят на световната цивилизация към себе си минава през моста на Мехмед Завоевателя". Това е най-прякото продължение на Via Militaris от Брюксел до Истанбул през мюсюлманските анклави в Европа към поречието на Тигър и Ефрат, където започва и свършва нашата цивилизация. Тая фигура ще продължи градацията от ефектни фрази - "Пътят на България към ЕС минава през Босфора" и "Пътят на Европа към себе си минава през Чанаккале и Дарданелите". Ще са минали 1451 години от егира, 576 години по Грегорианския календар от завладяването на Константинопол и малко по-малко от самообявяването на Мехмед Фатих за нов Цезар и прероден Александър Велики. Тъй като БНТ ще е приватизирана, никой няма да се впечатлява от целодневни програми на турски език, втори официален в България, република с ясно отличени български и турски части и самоуправляващи се ромски общини под контрола на мироопазващи сили и НПО от съседни страни-членки на ЕС - Сърбия, Северна Македония и Албания. Те ще бдят над добрите етнически взаимоотношения. Както се казва в проектния жаргон, западните ни комшии имат "добри практики". Гърция ще е заета с туризма и с претенциите на славяногласните мюсюлмани от Южните Родопи да пасат стадата си по Беломорието. Румъния ще се е отказала от строежа на Дунав-мост при Видин.

Още не съм готов да се хвана на бас за точността на предвиждането, но



ако догодина се проведе референдум

за десетминутните новини на турски,



ще заложа 100 паунда срещу една турска лира по днешния курс при някой британски букмейкър. Със сигурност ще е по-доходно от пенсионните ми вноски. Ако не се проведе референдумът, залогът е петдесет към едно и пак ще съм на кяр. Защото след т. нар. възродителен процес се носим по нанадолнището, в чийто край в един хубав ден за междуетническата толерантност в българската конституция ще цъфне текстът: "България е многонационална държава, официални езици са...". Все пак не бива да сме дотам песимисти, за да си представяме, че България няма да я има. Макар че знае ли човек при толкова патриоти докъде ще я докараме в 2029-та. Патриотизмът им е правопропорционален на поразиите, които нанасят.

През ХХ век този патриотизъм ни донесе няколко национални катастрофи; няма изгледи ХХI в. да е по-щастлив при кондицията на нацията: уморена, застаряваща, нераждаща, разединена и наивна дотам да се хвърля на врата на всеки, който обещава за 800 дена несимволично увеличение на доходите, достойно членство в ЕС и възмездие за злоупотребите.



Прав е Хегел: всеки народ заслужава управниците си.



Ама Европа нямало да го позволи, САЩ и НАТО били зад нас. Анджък, както казват комшиите, хвърляйки едно око към Северен Кипър, та да премерят бойната дружба между страните-членки. Либералите от Европарламента питат угрижено за правата на човека, след като президентът, печен авджия и избран донякъде с гласовете на ДПС като всеки преди него, е открил капан за премиера. За по-ясно министерството на външните работи в Анкара декларира твърде острото си внимание към идеите за референдум за телевизионните програми на турски език. А башбаканът Ердоган се обажда на колегата Борисов, за да сподели загрижеността си от антитурската реторика на крайно съмнителни политически сили, които подкрепят правителството в София. На което му се отвръща да не се притеснява, няма такова нещо. Нима?

Всеки здравомислещ български гражданин е обаче в правото си да се притеснява. Най-малкото затова, че когато външното министерство в Анкара дава изявления, напомнящи за дипломатичността през 1989 г., това в София е загрижено най-вече с фризурата и английския на г-жа Желева за еврокомисарския й изпит. Защото вършеше ли си работата, можеше да посъветва министър-председателя да не се впуска с "Атака" в атаки, които са ефектни за вътрешна употреба, но тълкувани отвън, потвърждават това, което турските медии отбелязаха при избора му:



башбаканът на Булгаристан е нещо като

Живков, башка, че му е бил пазвантин.



При това с онова ехидство, което питаят към комшията с продрани гащи: най-сложният механизъм, който се произвежда отвъд Капитан Андреево, е панта за PVC-дограма, докато почти всичко, засягащо облекло, пране, плод-зеленчук, представи за пазарна икономика и туризъм, е внос от Китай през Турция, спомени от Капалъчарши и плацикания по плажовете южно от Чанаккале. Каква Европа, какви пет лева? Без да се брои, че армия няма, казармите от Елхово до Сливница - разграбени или превърнати в пилчарници, а от Свиленград до Драгоман единствената сериозна въоръжена сила са бандите по магистрала "Тракия". На всичко отгоре обират предимно турски гастарбайтери, излъгали се да минат по-пряко към Анаватан.

И за да потвърдят това, политическите кретени у нас измъдриха референдум за новините на турски. Със същия успех можеха да питат за "Комиците по bTV" и преките предавания на заседанията на парламента. Техните призиви фарсово следват престъпната политика на БКП и т. нар. правителства на прехода. Те цакат с най-слабите си козове картата ДПС, но постоянно напъждат и отделят турците от българите, пращайки ги към Турция, която те и бездруго мислят с ония дословно непреводими думи за патриотизъм, отъждествяващи любовната нега към родината с героичния спомен за номадската юрта. Та нима нямаше да е по-смислено вместо харчовете за безумен референдум да се обещаят десетина милиона за инспектори, които да проверят как и доколко българските дипломи за завършен осми клас могат да бъдат разчитани от притежателите им в турските и циганските училища? Нима би било по-скъпо, ако се въведе проверка на образователната готовност, след която в училище да постъпват децата, които владеят официалния език и имат елементарни дисциплинарни навици, а тези, които ги нямат, да бъдат подготвяни по специални програми? В това отношение можеха да се осведомят от изселниците, които все още благодарят на бай Тошо, че по негово време поне са получили добро образование. И ако не ходят със скъсани гащи в Турция, това се дължи на някогашната държава, така разгащена днес, че единственият й сербезлък стига до референдум за десетминутката новини на турски от центъра на София: дюшеш за ДПС, поради което това патриотично намерение няма как да не се приветства в Боянските сараи и в Анкара с "Машаллах".