Докато се питаме закачливо къде е млякото като в популярната реклама, въпросите не само за него, ами и за месото, плодовете и зеленчуците могат да станат далеч по-сложни. Защото депутатите са на път да превърнат България в заден двор за боклуците на Европа. Жалко, че никой не се е сещал да направи анонимна анкета сред депутатите какво представлява ГМО. Или пък каква е разликата между генно модифициране и традиционно култивиране. За жалост у нас сякаш с риска от освобождаването на генно изменени организми са запознати само еколозите, младите майки, шепа учени и малко от по-отговорните граждани.

В момента парламентът готви пълна либерализация за засаждането на генно-модифицирани организми чрез промяна на закона, който засяга този процес. В началото на декември на кръгла маса по темата Райна Хардалова от отдел "Биоразнообразие" в екоминистерството заяви, че в противен случай Европейската комисия ще образува наказателна процедура срещу България. Когато обаче в екологичната комисия на НС природозащитници поискаха да узнаят какво точно иска ЕК и каква документация е пращала към страната ни, зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева е отказала информация. Тя изтъква като аргумент някакво становище на ЕК за хармонизиране на законодателството още през 2007 г. Старото искане на комисията е да се уреди нормативно освобождаването на ГМО в контролирани условия и това е изпълнено с промяна в закона за ГМО още тогава.

Така сега се оказва, че никой не знае какво точно иска, настоява или препоръчва ЕК на България. Не само, че не се дава необходимата гласност в обществото, но никой не отговаря дори на малкото еколози, които следят какво се случва.

Противно на всякаква логика Министерството на околната среда и водите внася за обсъждане отмяна на член 79 и 80 от закона. Единият член категорично забранява "освобождаването на ГМО в околната среда и пускането на пазара" на "тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури." А другият не допуска освобождаването им в териториите, включени в "Натура 2000" и онези, обхващащи 30-километров пояс около тях. С други думи, ако промените влязат в сила, няма да остане незасегната територия в България. Излиза, че автоматично ще се откажем от правото за забрана на ГМО в собствената си страна, изрично гарантирано в европейското законодателство.

Протестите на природозащитни организации срещу готвените законови промени



остават напълно незабелязани,



а междувременно предложенията за отпадане на забраните вървят по каналния ред към гласуване в пленарна зала. Каква ще бъде съдбата на тези предложения, зависи от фината съвест и компетентност на депутатите. Но по-добре да не се надяваме на това, защото по информация на присъстващи в комисията, народните избраници гласуват, признавайки, че не са чували за ГМО. Интересно е кои са онези компетентни депутати, които са задействали така бързо разрешаването на генетичните култури у нас. Защо ли малкото запознати с този въпрос на държавна длъжност хора подкрепят разпространението на генетично изменени култури? Може би те са най-големите радетели на "прогреса". Случайностите са случайни, но поредицата от случайности не е случайна.

Не от вчера политиката е основно средство за постигане на икономически цели. Така че е съвсем обяснимо мултинационалните компании, които произвеждат генно-модифицирани семена, да оказват натиск върху институциите. Тяхната работа обаче е да му устояват в името на обществените интереси. Още повече, че в европейското законодателство ясно е формулирано правото на отделните страни членки да забранят или да допуснат засаждането на генно изменени култури на своята територия (според природозащитни организации в момента в ЕК тече дебат за промяна на въпросната директива, затова те настояват България да не бърза със законодателството си - б.ред.). В Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Унгария и Гърция царевичният хибрид МОN 810 е забранен, в Ирландия и Италия трансгенните организми са напълно забранени, а България е на път да установи изцяло либерален режим. Въпросът за ГМО е с национално значение, защото се отнася до здравето на българите за поколения напред и за шанса на българската продукция изобщо да намери място на световния пазар. Да не говорим за екологичните измерения на проблема.



Все повече общини в Европа се обявяват за свободни от ГМО.



В отделните държави вземат превес последователно ту привържениците на генно-модифицираните култури, ту противниците. Но по-информираните нации са запознати с безспорната опасност, която крият. Малко е странно защо у нас темата не вълнува учени, химици, медици, генетици и въобще специалисти. Тяхна е задачата да говорят публично, че при генните експерименти последствията за почвата и организмите в хранителната верига са необратими. Защо мълчи БАН?



Едва ли резкият завой на България по въпроса за освобождаване на ГМО е случаен.



Конспиративното мислене отвежда до мисълта, че цялата инициатива тръгва от някой, който е наясно, че в тази страна няма да срещне съпротива по прокарване на законодателни промени. Но дори и конспиративно, мисленето е по-добър вариант от безразличието. А като говорим за безразличие, колко хора забелязват ежегодното изнасяните от еколозите резултати за наличие на ГМО във фураж, вафли, соеви продукти, царевичен хляб, колбаси? Нормативните изисквания за етикиране на храните с над 0.9% ГМО не се спазват, т.е. като се установят, дори не се санкционират. Кога узря толкова безхаберието ни, че да остане само някой да дойде и обере плодовете му. Някак естествено порасна непукизмът ни дотолкова, че освен гореспоменатите еколози, които "занимават" земеделски производители с тези въпроси, никой не се интересува, че в България скоро ще бъде разрешено отглеждането на генно-инженирани култури. И защо този въпрос не предизвиква и наполовина от обществения дебат по въпроса за акциза на алкохола?

Следващите поколения ще бъдат по-информирани и по-заинтересовани, защото ще бъдат засегнати от последствията. Какво ще кажем, когато попитат: "Къде бяхте вие тогава?" Ще отговорим така, както си беше - дремехме пред телевизорите.