|
| Бойко Ламбовски |
Свързах този апашлък с нашенската апашка афера, по-точно със забавна част от коментарите й. Планирането на операцията, разбила бандата, отвличала срещу откуп заможни българи, станало в Банкя.
Съвещанията се провеждали в дома на премиера Борисов, който съответно на сбирките играел роля на главен секретар на МВР. Главният прокурор Борис Велчев пък участвал в съвещанията в ролята на редови прокурор. А за министър Цветан Цветанов, за шефа на ГДБОП и за другите началници била отредена ролята на обикновени оперативни работници...
Първо да кажа, че опандизването на бандитите е безспорен и важен успех не само на полицията, но и на страната. Тоест, гореизброеният щаб е действал на висота. И не само не подценявам успеха, но му отдавам дължимото - смятам го за едно от най-важните събития на годината.
Ще ми се да обърна внимание обаче на едно второ нещо. Още когато преди пет години снеха от поста му на главен секретар в МВР Бойко Борисов, писах или говорих някъде, че това е тъпо. И не от политическа гледна точка (която за нас, редовите граждани, не е особено важна), а от надполитическа, универсална. И баш национална, ако щете. Борисов очевидно си харесваше работата на главен секретар в МВР. Вероятно и професионално си я можеше (не съм достатъчно компетентен, за да го кажа с пълна категоричност), но - а това е много важно, най-малкото оставяше у обществото впечатлението, че си я върши прекрасно. Че го бива за това и че е точният човек на точния пост. (То действа целебно на едно общество, дори да е само видимост - успокоява и мобилизира.)
Не казвам, че като кмет не се справи, примерно, в сравнение с Янчулев и останалите. Или че като министър-председател ще обърне държавната каруца от некомпетентност. Струва ми се, че има достатъчно капацитет, а и не се бои (както прави слабият, но егоцентричен управник) да дава назад, щом някъде сбърка. И не е нахъсен да налага волята си с маниакалния инат на комплексаря.
Но това пасване -
точният човек на точното място,
е най-трудното за страната ни. Борисов очевидно беше, и е добър полицай. Защо твърде много влиятелни сили не искат такъв човек на висок пост, ако не им е лично предан? Ясно защо - собственото влияние е по-важно от националната целесъобразност. В резултат на Борисов му се наложи да си търси друга работа. Както се видя, намери си. По същата причина той пък разкара еврокомисарката Кунева - не му е лично предан човек. И тя си търси друга работа. Също ще намери.
Разбира се, историята познава много случаи на разминавания между амбиции, възможности, реализация. Има примери поучителни. Един Томас бил дребен банков чиновник. Незабележим тип, с прякор "Опосума", щото се сливал с ландшафта. Гледал си работата горе-долу, но не чак дотам, че да оглави нещо. Същевременно станал най-великият поет на англоговорящия свят, другите му имена са Стърнс и Елиът.
Е, примерът ми не е съвсем сполучлив - литературата не винаги е професия. Затова ето нов пример.
Един искал да става художник с упоритостта на обсебен. Вероятно щял - все пак рисувал сносно. Не го приели в Художественото училище. Изживял го болезнено, сменил амбициите. Твърди се, че в комисията, която го отхвърлила, имало много евреи. Той се казвал Шикългрубер, Адолф. После се прочул много, не с четка.
При нас обаче несъответствията са закономерност, не изключения.
Една безработна колежка отива в НАП да си възстановява БУЛСТАТ-а; служителят я връща в районния клон, от клона пък я връщат пак в централата. Не знаят кой какво трябва да прави. За осигурителна книжка служителят иска данъчна декларация, а от данъчното не дават, едните псуват другите, другите първите. Тя си мисли: че аз мога по-добре от тези да се справя, за какво им плащат - за бардака? Какво друго да мисли.
Отивам в сервиз да ми видят колата, щото пуши. "Гарнитурата е, ела след час." Отивам след час: "Готово, смених я. Дай 50. Може още малко да попуши, докато се изветри, после ще спре".
Тя си пуши. Час, два, пет... Връщам се при майстора. Няма го, карал камион за н'ам къде си. Отивам при друг. Блъска с разтрескани от маслото пръсти, мърмори, пухти. Накрая открива пробит маркуч. Сменя го. Вече не пуши. Иска 20.
Ще ми се да живея в един свят с втория, с първия не ща. На първия сигурно и карането му е както майсторията, тип "пазете си децата".
Това са дреболии, които не са дреболии.
Дали ако собственикът на банката беше турил Елиът за неин шеф, понеже му харесва виршите, щеше да уцели? Май щеше да се кае, на човека не в мениджърството му е силата.
А дали ако сложиш шурето да ти управлява ресторанта, ще е по-добре? Верно е мързелив, но пък няма да краде - роднина е. Или по-зле ще стане?(За у нас отговорът е труден).
Трябва ли следващия път да сложим инвалид за премиер, за да се погрижи за количките на страдалците, а после луд, за да разберем нещо за социализацията на шизофрениците? Трябва ли да викнем за премиер футболния съдия Пиерлуиджи Колина, за да се реши въпросът с футболното съдийство у нас?
Ще ми се да не трябва. И да съм оптимист, празници идват.
Само че у нас празникът и делникът също се мешат, така че - ха наздраве!
Ако нямаше такъв човек - къде сме ние?
достоевски в дневниците си го е написал за германските господари:скапват от работа подвластните си, но самите те са жестоко работливи, взискателни и дисциплинирани първо към самите себе си)
