BOLGAR:
Червенотиквеничетата изпървом трябва да формулират ясно какво аджеба разбират под понятието "ляв проект" и тогаз да се изхождат по въпроса. Ето две въпросчета които ще им помогнат в разплитането на загадката:
- формата на собственост
- формата на разпределяне / преразпределяне на благата
Много точно!
Първо, за класическата политикономия формата на собственост може да е ключова, но това е защото преди (доста време) формата на собственост е определяла и доходите на хората. В днешно време има наемни работници (мениджъри и скъпоплатени специалисти), които получават много повече от собственици на по-малки фирми. Също така, изключително важно и много съществено е, че днес са изключително много развити
колективните форми на собственост. Такива като акционерни дружества, пенсионни и застрахователни фондове, взаимни фондове и пр. Всъщност, днешният "капитализъм" няма много, много общо с капитализма от времето на класика Маркс. В днешният капитализъм индивидуални собственици са предимно собствениците на дребни фирми като квартални магазини и фризьорски салони. Едрата промишлена, индустриална и друга собственост е преобладаващо колективна (макар и разпределена неравномерно). Кредитирането пък внася още допълнителни смущения в тази парадигма, тъй като кредитор от последна инстанция (и дефакто източник на всички пари в днешната монетарна система) са държавите чрез централните банки. Т.е., днес за да има бизнес, държавата трябва да е отпуснала кредит (който през търговските банки стига до икономиката). Получава се така, че държавата е ключов и първостепенен фактор и играч в днешната икономика. Прочее, как да дефинираме понятието "ляво" в тази плетеница от връзки и взимоотношения?!
Вторият начин за класификация, (пре)разпределянето на благата, от друга страна, е една мисля наистина девствена територия и има място за нови идеи (и съответно партии). С провала на така наречения "неолиберализъм" (който беше либерализъм основно във финансовата сфера, но не и в другите, където регулациите и ограниченията са по-тежки от когато и да било) и рухването на илюзията за рентиерския капитализъм (което според мен предстои), тук се очертава наистина голямо поле за изява. Като се започне както от формата на (пре)разпределянето, така и до размерите, до които трябва и може това да става това (пре)разпределяне. Едно голямо противоречие (поне за мен) е противоречието между работещи и пенсионери. Колко трябва да се вземе от работещите за да се даде на пенсионерите? Как трябва да се вземе - като данък или като вноска в пенсионен фонд? Ако е вноска в пенсионен фонд, то той доколко е отговорен за инвестициите, които прави? Какво се случва при фалит? Ако ли пък не се допуска фалит, кой ще плаща за това (и колко)? И защо ако има печалба тя няма да се дели (ще остава за акционерите), а ако има фалит той ще се поема от държавата? Въпроси, въпроси... А отговори няма...
____________________________
Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или икономист
Редактирано от - Пенка от Прокатния на 06/1/2010 г/ 14:40:03