Лоша координация между диспечерите на спешния телефон 112 и екипите на "Бърза помощ" увеличава с около 10 минути времето, за което линейките пристигат на сигнал. Този проблем е бил поставен от премиера Бойко Борисов пред правителството в сряда, става ясно от стенограмата от заседанието на МС. По думите му шефовете на големите болници у нас се оплакват, че за софтуера, който свързва 112 с "Бърза помощ", са похарчени 48-49 млн. лв., а той само усложнява работата им.

"С въвеждането на този телефон първо се обаждаш на него, докато те приемат, след това те се обаждат на еди-кого си и се удължава целият акт с 10 минути, а за една критична ситуация 10 минути са безкрайно дълго време", възмущава се Борисов. От стенограмата става ясно, че премиерът е възложил на МВР шефа Цветан Цветанов да сформира експертна комисия, която да реши този проблем.

Ден по-късно ръководствата на телефон 112 и "Бърза помощ" са провели среща по този повод, на която станало ясно, че проблемът е в организацията на работа в някои спешни центрове. "Сигналът се получава в центъра за спешна помощ на един компютър, който е свързан със 112. След това веднага се звъни на линейките, но в някои центрове първо въвеждат сигнала в своята система, преди да пратят екип", обясни пред "Сега" шефът на 112 Стоян Граматиков. Той опроверга информацията за цената на софтуера, като уточни, че е струвал около 26 млн. лв.

"В цял свят се искат и въвеждат данни за пациентите - оплаквания, възраст, адрес. Те се вкарват в системата, иначе как без тях да пратим екип?", контрира директорът на спешния център в Смолян д-р Тодор Кумчев. От здравното министерство смятат, че причина за забавената реакция на линейките е лошата координация между екипите на двата телефона - 112 и 150. Това обаче не било фатално, тъй като повечето хора все още звънели на стария телефон.

НА ПРАКТИКА

Тодор Кумчев описа как протича обслужването на сигнал, подаден на 112 в Рудозем например: обаждането се приема от централата на 112 за Южен централен район, която е в Кърджали. Там оператор записва сигнала и го праща по електронен път на районната координационна централа на област Смолян. Оттам пък прослушват записа, за да видят за коя община става дума и съответно да се обадят на местния филиал на "Бърза помощ", който вече да прати линейка. Така обаче от спешната помощ нямат контакт с пациента и не могат да го разпитат за подробности, които от 112 може да са изпуснати или неуточнени, като например адреси в градове. "Затова понякога закъснението е заради недостатъчната информация, подадена от 112", обясни Кумчев.

Ако пациентът се обади директно на 150, обаждането попада в районната координационна централа. Там освен че разпитват за повече подробности, за да е ясно доколко спешен е случаят, могат и да се разберат по-добре с близките на пациента къде точно да отиде линейката. Освен това познават и редовните "пациенти", които се обаждат без нужда.

"Тел. 150 трябваше да остане, така е по-лесно. Ние го препоръчваме на пациентите, а и той все още е по-често използван", допълни Кумчев. Въпреки това според него няма пострадали от лошата координация хора.