България няма алтернатива и ще трябва да съкрати бакалавърското обучение от 4 на 3 години, ако иска университетите й да са конкурентни на европейските. Европа масово минава към съкращаване на най-ниската степен на висше образование и няма причина да не дадем свобода на университетите най-малкото да решават сами кой вариант да предпочетат. Това обяви пред журналисти просветният министър Сергей Игнатов. Вчера просветното министерство представи приоритетите си в първите месеци на годината.

"В Германия взеха решение да съкратят бакалавърските програми от 4 на 3 години и бунтовете срещу това продължават, но има ясна политическата воля да се следват тенденциите в европейското образователно пространство. Европа няма да се пригоди към нас, ние трябва да се съобразим", коментира Игнатов. Той призна, че тази промяна е сериозна и изисква време за преработване на учебните планове, но допусна, че за някои направления университетите може още тази година да получат свобода да преценят дали програмите да са 3- или 4-годишни. "Не виждам проблем това да стане при хуманитарните дисциплини", обясни Игнатов.

В момента законът фиксира минимум 4 години за бакалавърско обучение. Изключение има само за колежите, които дават трудно разпознаваема диплома "професионален бакалавър" след 3-годишно обучение. При промяна на минимумите този проблем ще отпадне от само себе си.

Това ще е втората сериозна промяна в степените на образование, свързана със синхронизацията на европейските университети. Първата стъпка бе въвеждането на три степени - бакалавър, магистър и доктор. Преди тази промяна всички студенти у нас се дипломираха като магистри след 5-годишно обучение. Успоредно с утвърждаването на тази структура и масовизацията на образованието редица европейски държави започнаха дебат за съкращаване на бакалавърските програми. Така в някои от тях, като Австрия, Франция, Италия, Швеция, Португалия, бакалавърското обучение вече е 3 години. Някои държави като Полша пък прилагат 3-годишно обучение за част от специалностите и 3 години и половина - за по-техническите програми. Основен аргумент срещу промяната е понижаването на качеството.

"Ще поставим тази тема на дневен ред пред Съвета на ректорите, новият проектозакон за висшето образование ще е готов до март", съобщи още Игнатов. Той уточни, че проектът ще разшири чувствително автономията на университетите.