"Преди година на 14 януари се случи чудото на един народ - това е зимата, в която той се събуди от съня на апатията. Той говори гордо и смело, развявайки знамето на родината си, усещайки, че е направил крачката, преминал е границата и е стъпил върху нещо свещено, чисто и непорочно, което се нарича свобода." Този патетичен текст отбелязва годишнината от кървавите събития пред Народното събрание в сайта на сдружението за развитие и обществен контрол СРОКСОС.

Абсолютното фиаско, в което се превърна този граждански протест, провокиран от убийството на студента Стоян Балтов, остана единственото нещо, с което организацията се отъждествява и разпознава година по-късно. За това говори и нелепият опит на СРОКСОС да придаде историческа значимост на един масов бой, предизвикан от действията на десетина обезумели ултраси и сякаш умишлената неадекватност на полицията. Всъщност истината е, че година след 14 януари почти никой не помни кой организира това "паметно" събитие, каква бе идеята му и защо се провали толкова лесно.

Една от основните причини е, че след първоначалния широк отзвук, който имаха баталните сцени пред парламента в медиите, интересът към идеите и организаторите на протеста спадна така стихийно, както и се появи. Освен това в съзнанието на обикновения зрител остана едно все още необорено съмнение, че сблъсъкът е бил по сценарий на тогавашната власт. И как иначе, след като гласовете на недоволните студенти, майки, пенсионери, еколози, млекари, земеделци и пчелари бяха заглушени от псувните и бомбичките на една малка група от маскирани футболни фенове. А полицията стоя безучастно един час под дъжда от камъни и буци сняг, за да изнерви максимално тълпата. В един момент удобно се появи анонимен сигнал за бомба, който даде повод униформеният гняв да бъде отприщен върху всички, събрали се на площада.

Последваха арести на най-различни "хулигани", бързи производства, жалби за полицейски произвол и вътрешни проверки. Покрай тях пострадаха и съвсем културни протестиращи, оплакваха се дори и майки с деца, попаднали случайно в трасето на бягащите от полицията. От МВР така и не отвориха дума за достоверността на бомбения сигнал, макар че тогавашният главен секретар и сегашен зам.-министър Павлин Димитров обяви, че се знае кой е авторът му. Властта не призна, че всичко можеше да бъде избегнато, ако навреме бяха изолирани провокаторите. А прокуратурата цяла година влачи проверката на сигнала на адвокат Иван Груйкин срещу действията на полицаите. И накрая огласи отказа си от образуване на разследване заради липса на данни за превишаване на власт.

Междувременно безкрайните проблеми на живеещите в Студентски град, които преди година провокираха масово недоволство, продължават да са все така нерешими. Макар и "затрупани" с добри идеи и предложения на временни анкетни комисии, общини и университетски настоятелства. Полицейското присъствие, засилено след трагичната смърт на Стоян Балтов пред незаконната дискотека "Амнезия", вече не прави впечатление на никого. Дори самата дискотека още не е срутена, защото има висящо дело в съда срещу премахването й.

Искането на протеста за справедливи присъди за убийците на Балтов засега е изпълнено на ниво внесен обвинителен акт - срещу трима младежи. За присъди ще чакаме още.

А среднощните купони и партита с евтин алкохол все така прерастват в грозни сбивания, градчето си остава пълно с хора, които нямат нищо общо с академичната среда.

Подетата от тогавашното правителство кампания за законодателни промени, които да въведат нов ред в Студентски град, така и не стигна до практически резултати. Парламентът наложи мораториум върху всички сделки за разпореждане с незастроени имоти в района до изясняване на собствеността им. С промени в Закона за устройството на територията се спря практиката реституирани обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата да се променят в имоти с друга цел, обикновено търговска. Но въпреки всичко това строежите в Студентски град не намаляха. Дори напротив - жадните за знания бъдещи висшисти се сдобиха с нов мол и още няколко нощни клуба.

Освен това грандиозната идея на управляващите, за обособяване на 8 студентски кампуса със строг пропускателен режим, прокарана с новия устройствен план на комплекса, и тази година ще остане в сферата на фантастиката. Въпреки че срещна одобрението на университетите и техните възпитаници. Просто в бюджет 2010 няма предвидени пари за отчуждаване на имоти, необходими за този проект. Съвсем не е ясно дали такива ще има и в бюджет 2011, предвид икономическата криза и финансовите "дупки", които правителството на Бойко Борисов обяви, че е наследило от тройната коалиция.

Така при всички прогнози и закани за нови протести е хубаво да се припомнят грешките и на организаторите, и на управляващите при предишния.

Защото евентуалното им повторение под каквато и да е форма съвсем няма да означава, че обществото ни е започнало да изразява позицията си без страх от репресия. А пак ще покаже, че подобни събития просто се организират без ясна цел и идея за това до какво могат да доведат. И логично биват употребени в услуга на чужди интереси.