|
| Людмил Тодоров |
- Режисьор сте на един нов спектакъл в "Модерен театър" - "Самотният запад", от Мартин Макдона. Преди време поставихте с успех в "Сълза и смях" пиесата на Олби "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" Насочване към театъра?
- Хванах се в "Модерен театър", защото им беше много трудно и откъм актьори, и откъм режисьори. Иначе не гледам на себе си като на театрален режисьор. Все пак признавам, че докато в Сълзата ми беше леко мъчително, сега при този втори опит ми стана интересно. В киното нещата не се получават лесно, но получат ли се, забравяш за тях. Киното улавя импулса на актьорската игра и го запечатва. А в театъра непрекъснато има изненади - днес нещата стават добре, утре няма и помен от това. С подобни проблеми се сблъсках в първия спектакъл и затова бях решил да няма втори. А сега е точно обратното, имам мерак да направя и друга постановка и сигурно пак ще е в "Модерен театър".
- Говорите в минало време за трудностите на театъра. Значи ли, че той вече излиза от най-тежкия си период? Вече се случиха няколко премиери.
- Не, не значи. Премиерите в "Модерен театър" са въпреки, напук на всичко. Повече от половин година около 20-30 човека работят във възрожденски дух, без да им се заплаща. След като голяма част от първоначалната трупа се отля, останаха двама-трима. Но всяко зло за добро - влязоха младите актьори от класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов, които хич не си поплюват и ще станат гръбнака на трупата. Затова се надявам до края на сезона да се превърнем в нормален театър с нормален репертоар, със свои зрители.
- И за много от качествените български филми неведнъж казвате, че се случват въпреки ситуацията.
- И въпреки ченгетата, но така беше и преди 89-а година и въобще откакто има българско кино.
- Нищо ли не се промени с избора на новия шеф на Националния филмов център Александър Донев?
- Не. Той завари нещо, с което ще е нужно време да се приключи.
- Какво точно имате предвид?
- Имам предвид да се променят правилата, да бъдат неутрализирани хората, които все още са около софрата. Надявам се този процес до една година да завърши и най-после да започнем да работим с ясни правила. В момента ме притеснява не НФЦ, а Министерство на културата, където съзирам същия начин на управление и отношение, както отпреди 20 години. Веднага ви давам пример. Категорично не е ясно защо беше нарушен Законът за филмовата индустрия. Съществува закон, според който парите за кино се определят от някакви обективни критерии. Това е математика и никой не може да реши, просто ей така, как да се процедира. Но от министерството нарушиха този закон и съкратиха парите за кино почти два пъти. И нищо. Имаше протести, писма, срещи... никой не дава обяснение. Затова казвам, че в Министерство на културата започнаха със закъснение да се случват неща, които вече уж били зад гърба ни.
И още - медийният закон с всички абсурди в него по някакъв начин също е инспириран от това министерство и чрез него се защитават корпоративни интереси. Например всяка обществена телевизия, такава с национално покритие, каквото имат БНТ, бTV и Нова телевизия, е длъжна минимум 50 % от филмите, които излъчва, да бъдат европейски. Така гласи една директива на Европейския съюз и това трябва да влезе и да стане медиен закон. А ето какво беше вписано в нашия нов медиен закон: 50 % европейска продукция, "когато това е практически възможно". Което ще рече какво?!
- БНТ и НФЦ многократно отхвърляха ваши филмови проекти. Чувствате ли се пренебрегнат?
- След като две-три години се занимавах изключително концентрирано с целия този кръг от бивши сътрудници на държавна сигурност около НФЦ, докарах нещата дотам, че на една от сесиите те просто се стреснаха и за да си нямат повече неприятности с мене, ми пуснаха един проект. Обаче го отказах. Не приемам решения на тези хора, все едно дали са в положителна, или в отрицателна за мен насока. Важното е да се сменят правилата. Никой обаче не ме подкрепи. Аз се отказах от собствената си субсидия с надеждата останалата част от кино общността да каже: "Да, това е манипулирана сесия, хората там са еди-кои си" и бързо да се приключи с тях. Но всички си замълчаха.
Така или иначе, имам един проект, който наесен би трябвало да влезе в снимачен период, но пък взеха, че орязаха парите за кино. Засега нищо не се знае.
- Ще издадете ли предварително каква е историята в новия ви филм?
- Филмът, който искам да правя, носи заглавието "Миграцията на паламуда" и е съвременна комедия. Самата история, без да е сюжетна, е много автентична. Затова смятам, че филмът ще стане по-силен и уникален, ако го заснема с непрофесионалисти. На актьорите винаги им личи, независимо дали им се ще, или не, че "играят". Все още не съм мислил за евентуално разпределение на ролите, но възнамерявам да работя с т.нар. натуршчици.
- Като че ли в родното кино напоследък влязоха доста дебютанти?
- Така е. През следващите една-две години ще излязат повече от 10 дебюта, което е постижение, промяна в климата. Иначе хората, за които говорихме преди малко, бяха запечатали всичко, те си даваха пари един на друг, не пускаха дебют. За 20 години се сещам едва за 4-5 дебюта. Сега вече не е така и се надявам през следващите две години родното ни кино много да живне.
- Кой съвременен български филм бихте определили като предвестник на тази промяна?
- "Източни пиеси", това е филм без никакви уговорки. Казвам го не само заради международното му признание, а заради това, което виждате на екрана. Лентата е заредена с изключително силна и искрена енергия. Нивото му е наистина европейско, а като прибавим и факта, че е дебют за Камен Калев, това за мене е рядкост.
- И все пак родните продукции продължават да не се радват на многобройна публика у нас.
- Една от причините е, че голяма част от тях наистина са трудни за гледане, направо да си го кажем - не са се случили. От друга страна, минаха дълги години, през които нищо не се произвеждаше, и връзката между родното кино и зрителите напълно се скъса. И това е резултат от културната политика на поредица от правителства. Другата причина е интернет. Истината е, че в България хората не ходят не само на наши филми, но не стъпват и на европейски филми, дори в сравнение с преди слабо ходят и на американски. Трябва да се води културна политика в тази насока, което обаче сега е немислимо. Много е лесно да се каже: "Абе, какви пари искате вие, я вижте колко хора ходят да ви гледат филмите", с което проблемът веднага се решава. Иначе истината е, че в много други стратегически важни за държавата сектори като селското стопанство например, има грижа за сериозна промяна. В културата е точно обратното, защото в крайна сметка тя е само 0.8 % от брутния вътрешен продукт, с пъти по-малко като процент от всички останали членки на Европейски съюз.
- Всъщност всички европейски кинематографии са губещи, нали така?
- Именно. Те са на дотации на държавата. За да има национална култура, за да може хората да се припознават и осмислят чрез изкуството, в цяла Европа това се дотира. А на нас без никакви аргументи ни казват:"Вие излезте на пазара, ние няма да ви дотираме". За да се обърне палачинката и да започне да се внимава за това как се продава родната ни култура, как се предлага на зрителите, всички тия хора трябва изведнъж да започнат като по чудо да мислят по друг начин. И пак се връщам на абсурдната фраза: "когато това практически е възможно" в Закона за медиите. От Европа ни казват, че това е задължително и рано или късно ще ни захапят и ще започнат същите нелепици, както стана с фондовете: "Вие защо не сте си синхронизирали законодателството с нашето, какви са тия абсурдни членове...?"
Ами Индия, Китай? Те по тая логика трябваше да гледаме сега само китайски и индийски филми, е-хеее пазар! 
Нищо ли не ви говори?