Страх лозе пази, но пази и бостан. Обраният, с току-що посятите динчета. Или така вероятно се надява премиерът Бойко Борисов.

"Пляскате, сякаш нещо се е променило", каза той миналия уикенд на делегатите от конгреса, които го избраха целокупно за формален лидер на ГЕРБ. И за да потвърди, че наистина нищо не се е променило, се яви по телевизията и заплаши: "Доган може да ни удари лошо". Всякакъв може да е Борисов, но в масовите комуникации е рядък спец. Около 1 млн. българи пред телевизора и още толкова на другия ден из вестниците се почувстваха застрашени, все едно всеки един от тях ще го цапне Доган. "Мен или Сокола - избирайте!", каза ни в подтекст генералът, макар да нямаше повод за подобна дилема. Освен дежурното пристрояване на електоралните редици към най-високото социологическо стълбче.

Скандалът с Румяна Желева всъщност е първият, в който Борисов не заигра със страха на хората в своя полза. Но и нямаше как, тъй като нямаше кого да изплаши - калта изпръска гримираните физиономии в Брюксел, не върви да им покажеш Доган в огледалото и да се почувстват лично виновни. Точно затова Борисов изглеждаше като пате в кълчища и за първи път излиза мокър от блато, в което и друг път се е накисвал. При драмите за родна консумация досега му бе лесно. Аха някой да се обади недоволен или критичен и следваше дежурната порция страх, сервирана с цел "връщане в правия път": "Ако няма благодарност, отивам на избори на мига"; "Ако не сме ние, ще са онези разбойници"; "Ако не бях съставил правителство на малцинството, щяхме да потънем в кризата". Дори прииждащите социални протести са представени като "чекинг на ДПС", за да се знае колко чудовищно опасни са тия народни недоволства. Доган е коварен, комунистите взривяват църкви - как човек да не питае умиление към генералската десница!



Борисов не твори нещо уникално.



Любовта е до време, а още Макиавели е прозрял, че е по-добре властникът да буди страх, отколкото да го обичат. Подчинението на хората чрез страх е връстник на най-древната професия, а в ерата на масовите комуникации е особено изкушение. Страхът е най-податливата за "обработка" емоция, точно емоциите мотивират хората. Вижте САЩ след 11 септември 2001 г. Най-свободната и демократична доскоро държава въвежда тоталитарни рестрикции, манипулирайки страха на населението. Разум? Не, той е в менгемето на страха.

"Чрез поддържането на населението в състояние на изкуствено повишени опасения правителството-медия подготвя почвата за насаждане на специфични мерки за облагане с нови данъци, регулации, наблюдение..." написа наскоро историкът Робърт Хигс за ситуацията в Америка, подчертавайки и ролята на медиите в "предлагането на страх". Нашите драми са провинциални, далеч по-прозаични и техниките за провокиране на боязън са доста по-елементарни. Но става дума за същата управленска технология, споявана от взаимодействието между правителството и медиите. Ако й липсва заглавие, можем да предложим - "Изплаши народа, за да е мирна държавата".

Борисов съвсем не е единствен на българска почва. Волен Сидеров - този неизяснен още феномен, помогна на Първанов да бъде преизбран малко след като състави непопулярната и вече мразена тройна коалиция. При липсата на дясна алтернатива хората се изплашиха да не би начело на държавата да застане човек, който говореше за национализация и не искаше България да става член на ЕС. Технолозите на генно-модифицираните политически продукти успяха - страхът помогна категорично да бъде преизбран най-видният гарант на политико-икономическата олигархия, макар всички вече да знаеха, че тя е големият проблем на България.



Тройната коалиция също използва страха като алиби



за съществуването си. "Ако ни няма, няма да има ЕС", насаждаше тройката, макар да не се разбра колко е вярно твърдението. Членството на България се осъществи формално, без да бъдат извършени съдържателни промени, следователно и конструирането на властта нямаше чак такова значение. Но две години страхът зареждаше необходимостта от "триглавото зло", замъглявайки разсъдъка дали коалицията не следва да бъде по-принципна. Или пък не може ли членството да се сбъдне и при кабинет на малцинството, стига да имаме отговорни политици.

В края на мандата БСП се опита да изплаши българите и чрез Костов, представяйки го за демон зад Борисов. И се провали не защото не познава тънкостите на насаждане на страх, а тъй като митът за "Генерала - спасител" вече работеше безотказно. Като всяка самозабравила се управляваща партия БСП просто подцени този мит. Днес също не продава надежда, а просто страх. Дисциплинира оределите си редици със заклинания какви "нетолерантни чистки" прави Борисов, макар тя по същия начин да се разправяше с кадрите, които завари във властта.

И Доган непрекъснато плаши. Бостанското плашило този път е етническият мир, като като гаранция за собственото му оцеляване. Раните, а и страхът в обществото са огромни, никой не се пита дали той не държи неизползваем коз. Сокола е феодал, който в мирно време просперира. За какво му са размирици? Турция ли има интерес от размирици, Русия или САЩ?

Но кой ти мисли, когато има страх. Страх, който да крепи реда и да кара масите да вярват в огромния избор, който им предлага проспериращата демокрация. Проблем не само наш.