В опита си да оневини кандидата за еврокомисар Румяна Желева правосъдното министерство роди вчера правен абсурд. От позицията на ведомството излиза, че депутатите и в нашия, и в европейския парламент могат да бъдат едновременно и управители на фирми, без опасност да попаднат под ударите на закона.

Както "Сега" вече писа, Румяна Желева цели 2 години е нарушавала закона като евродепутат, защото не е напуснала поста си на управител на две фирми - "Глобал Консулт" и "Етко-Шнайдерс". Според конституцията депутатите не могат да извършват дейност, определена със закон като несъвместима с позицията им на народни представители. Същият текст е буквално преповторен и в закона за избор на евродепутати, т.е. евродепутатите са приравнени с родните избраници. Единственият нормативен акт, в който се изброяват конкретни дейности, недопустими за тях, е правилникът за дейността на Народното събрание. Той категорично забранява участието в управителни органи на търговски дружества.

Вместо да се придържа към логиката на законите, правосъдното министерство вчера се отдаде на лингвистично тълкуване на разликата между закон и правилник. В становището, подписано от зам.-министър Жанета Петрова, а не от правосъдния министър Маргарита Попова, се твърди, че правилникът на парламента, където са вписани ограниченията, не може да се приравни със закон. Затова в периода от 2007 до 2009 г., в който Желева е била евродепутат, не е имало конституционна или норма в специален закон, които да я поставят в несъвместимост спрямо положението на народен представител в националния парламент. Така излиза, че Желева и всички останали 240 депутати могат да ръководят фирми без никакви притеснения. Поне докато не бъде приет изричен закон, в който да бъдат изброени всички дейности, които са несъвместими с техния статут.

Позицията на Петрова бе посрещната на нож от множество авторитетни юристи. "Правилникът на парламента има статут на закон", коментира бившият конституционен съдия Димитър Гочев. Според него, ако през 2007 г. някой се е сетил да сезира КС по казуса "Желева", най-вероятно съдът е щял да постанови, че тя е в несъвместимост с тогавашното си положение на евродепутат.

Според Янаки Стоилов от БСП правилникът е по-скоро закон, защото урежда първично конституционни норми, а не е вторичен акт към закон. "Правилникът е с ранга на закон, само че с ограничен субект, и след като в закона за избор на евродепутати пише, че те трябва да отговарят на законовите правила за народните представители, то следователно те трябва да отговарят и на правилника", смята и Огнян Герджиков (НДСВ), цитиран от "Дневник". "Правилникът има силата на закон, но е по-скоро вътрешен акт на НС", смята пък съпредседателят на ГЕРБ Искра Фидосова.

Становището на МП, поръчано от премиера Бойко Борисов, е препратено на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Очаква се той да каже дали поддържа още кандидатурата на Желева. Вчера Борисов отказа коментар по скандала, докато координаторите в ЕП не се произнесат в понеделник. Но в четвъртък вечер в интервю за Канал 3 премиерът обясни, че е бил посъветван от ЕНП да изчака с решението си за Желева до понеделник, когато юристите на ЕК ще се произнесат дали има нарушение на правилата. Едва след това заедно ще решат какво да правят. "Защото ще се окаже, че има и други евродепутати в същото положение и ще възникне много по-голям проблем", допълни тогава Борисов.

В късния следобед стана ясно, че засега Барозу ще се въздържи от оценка за Румяна Желева. Съдържанието на писмото му до ЕП ще бъде оповестено в понеделник. Според информация на БНР той няма нито да защити, нито да разкритикува Желева - както за евентуалния конфликт на интереси, така и за неубедителното й представяне пред ЕП. За компетентността й той ще върне топката обратно на ЕП, чието правомощие е да изслуша и оценява кандидатите.

Междувременно се появиха и неофициални информации, че Правната служба на ЕП също е готова с отговора си за евродепутатите и според него Румяна Желева не е подала неверни данни и не е допуснала нарушение на правилата. Това обаче се отнася само до декларацията й за финансови интереси, попълнена като кандидат-комисар в края на декември м.г.



-------КОНТРА----

В чл. 68 на конституцията е записано, че народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. Досега винаги дейностите, които са несъвместими с положението на народен представител, са били в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Ако се приеме тълкуването на правосъдното министерство, че правилникът на НС не е закон, излиза, че не може да си депутат само ако в момента си в затвора или на държавна служба.

Още по-абсурдно е твърдението, че изискванията за народни представители не важат за българските евродепутати, при условие че за несъвместимостта законът за избор на евродепутати изрично препраща към конституцията и правилата за депутати в НС.

Освен това правилникът на НС се приема с решение на парламента. Според чл. 86, ал. 2 от конституцията "законите и решенията на НС са задължителни за всички държавни органи, организации и гражданите". Така че решенията и законите са приравнени. Освен това и законите, и правилникът на НС могат да се атакуват и техни текстове да се отменят само от Конституционния съд. Дали има или не несъвместимост на даден депутат, също се решава само от КС.



------------------

Още обидени

-------------------



Острите реплики на Бойко Борисов към евродепутатите по повод изслушването на Румяна Желева и обвиненията за "подривна дейност" срещу нея извадиха от равновесие и групата на либералите и демократите в ЕП. Това стана ден след като и шефът на европейските социалисти Мартин Шулц обяви, че стилът на българския премиер е срам за страната.

"Изцяло неприемливо е за министър-председателя да се нахвърля с толкова остър език, говорейки за евродепутати, които просто вършат работата си и проверяват кандидатите за новата Еврокомисия", заяви лидерът на либералите и демократите Ги Верховстад. "Европейският съвет се предполага, че представя кандидати, които отговарят на тези стандарти. Г-н Барозу трябва да се запита дали наистина има онзи добър отбор, който той желае. Г-жа Желева може би ще постъпи добре, ако премисли дали това е наистина работа за нея", добавя парламентарният докладчик за цялостното изслушване Андрю Дъф (Великобритания).

Европейският седмичник "Ню Юръп" написа, че "при сегашната атмосфера в ЕП кандидатурата на Румяна Желева за европейски комисар е неспасяема, даже ако се окаже, че отправените срещу нея обвинения за неточности в декларацията й за имущество и конфликт на интереси се окажат изфабрикувани. В политическо отношение тя ще остане "повредена стока".



------РЕАКЦИЯ----

Словашките медии разглеждат атаката срещу кандидат-комисаря на страната Марош Шевчович от ПЕС главно като инициатива на унгарските евродепутати, а не като отмъщение от страна на ЕНП заради Румяна Желева. Въпреки това има намеци, че може и да е ответен удар, насочен към социалистите. След изслушването на българската кандидатка унгарският евродепутат от ЕНП Йожеф Сайер нападна Шевчович заради изказване от януари 2005 г., когато е бил представител на Словакия в ЕС. Шевчович е заявил, че ромите злоупотребяват със словашката социална система. Той е номиниран за зам.-председател на ЕК и за комисар по административните въпроси. Изслушването му ще бъде на 18 януари. В четвъртък Шевчович заяви, че не си спомня да е правил подобно изказване, но въпреки това, ако е засегнал някого, поднася извинения. Представителите на ромските общности в Словакия подкрепят Шевчович и протестират срещу начина, по който е представено отношението му към тях.