След години на мълчаливо съгласие с несъразмерното роене на факултети и цели университети държавата най-накрая е на път да сложи точка на това. В закона за висшето образование са подготвени промени, които ще забранят на преподавателите да участват в акредитацията на повече от 1 висше училище. Досега имената им можеха да се зачитат на две места, т.е. системата е раздута сериозно. Това се разбра от подготвените изменения между първо и второ четене на внесения от кабинета проект за развитие на академичния състав у нас. Проектът бе публикуван на сайта на НС, а председателят на просветната комисия Огнян Стоичков от "Атака" уточни, че промените са съгласувани и с просветния министър Сергей Игнатов.

Не е ясно в какъв мащаб ще се отрази новата забрана на мрежата от висши училища у нас. По данни на НСИ в университетите работят общо 21 106 преподаватели, като само 13 069 от тях са на основен трудов договор. Няма информация каква част от работещите на повече от едно място преподаватели са участвали и в акредитацията на втори университет, пък и това ограничение бе въведено едва през 2007 г. Има и съмнения, че то не е било контролирано стриктно.

"Аз също продължавам да чакам точни данни, но проблемът с "летящите акредитации" съществува", коментира председателят на просветната комисия Огнян Стоичков. Той уточни, че забраната няма да има автоматичен ефект, защото висшите училища имат действащи акредитации, които важат в определен срок в зависимост от получената оценка. "Забраната реално ще влезе в сила при подновяване на тези акредитации", обясни Стоичков. От сайта на Националната агенция за оценяване и акредитация става ясно, че голяма част от университетите са били акредитирани през 2006 г., а акредитациите на най-добрите от тях изтичат през 2012 г.

Големият брой университети на глава от населението у нас нееднократно е било атакуван от международни специалисти. Разрастването на системата тече на фона на задълбочаваща се възрастова криза при преподавателите. Въпреки това и намаляващият брой на кандидат-студентите обаче университетите до последно се опитват да пазят живи на всяка цена звената си. До закриване през годините се стигна само при няколко вътрешни колежа и филиала, а в агенцията по акредитация продължават да се правят опити за разкриване на нови университети. 10 проекта за нови учебни заведения получиха отказ, но с положителна оценка и в очакване на решение на кабинета и парламента са 4 проекта - за частни университети в Перник, София, Бухово и Добрич.

Промените ще доведат и до вдигане на летвата за правото на обучение на докторанти. В момента докторантско обучение могат да осигуряват както университетите, получили максимална оценка много добър, така и тези с добра оценка. Ако новите текстове бъдат приети, 6 университета, които в момента готвят докторанти, няма да могат занапред да приемат в тази степен. Списъкът включва Великотърновския университет, Висшето строително училище, Висшето транспортно училище, Лесотехническия университет, Техническия университет - Габрово, и Нов български университет, на който ректор бе Сергей Игнатов.

ОЩЕ ПРОМЕНИ

С новите текстове ще се дадат и по-големи гаранции, че университетите няма да злоупотребяват при сформирането на журита за конкурсите за докторанти, доценти и професори. Членовете им ще се избират с жребий, а не по усмотрение на висшите училища. За заемането на професорска длъжност пък няма да е задължително преди това да си бил доцент. Изисква се само докторска степен, 5 години трудов стаж след дисертацията и сериозен научен принос.