За първи път схемата бе приложена преди седмица. Тогава Министерството на финансите обяви, че започва да подписва споразумения за бързо изчистване на плащания към бизнеса по изпълнени строителни работи и че вече договорило 67 млн. лева по схемата "минус 10%". "Миналия петък на 12 строителни компании им казахме: който свали с 10% договорите - сиреч комисионите, които са заложени, нека да си говорим истината - плащаме веднага. За 100 милиона веднага подписахме", поясни Борисов. Първи под такава сделка са се подписали фирми от групата на "Холдинг Пътища", стана ясно от съобщение на холдинга, контролиран от бизнесмена Васил Божков. Само към строителните фирми дългът на държавата е около 200 млн. лв., които тя обеща да погаси до края на март.
Премиерът вчера обясни, че благодарение на схемата с отстъпката държавата ще освободи пари за разплащане с повече компании, на които е длъжник. В същото време той изтъкна, че не може да отказва плащания дори по калпави договори. "Фирмите са си свършили работата и ако не им платя, ще отидат в съда и после ще трябва да плащаме по-високи лихви от банковите", поясни премиерът. Не е ясно обаче кога ще си получат парите компаниите, които продължават да държат на заложената в договорите им цена.
Борисов съобщи, че смята да разшири тактиката на "изцеждане", давайки пример с кмета на Перник. Росица Янакиева поискала 3.5 милиона за общински театър, но щяла да получи помощ, ако свали цената с 10%.
Премиерът се оплака, че е принуден да прави реформи по време на криза, и скастри синдикатите, че не са направили нищо срещу източването на болниците и БДЖ. Разкритикува и прехвалените чуждестранни инвестиции на Станишев, които наместо в Полски Тръмбеш и Карнобат били струпани само в София и по Черноморието. В София пък 75% от инвестициите били в строителството, а останалите - в сферата на услугите. "Е, що сме го правили бе, господа?", попита Борисов.
Президентът Първанов пък призова държавата да си позволи повече разходи от предвиденото и изтъкна, че екипът му не харесва бюджет 2010 и политиката на "последна дупка на колана". Той посочи, че правителството преследва 0.7% бюджетен дефицит, а 1.5 или 2% биха позволили държавата да предприеме важни антикризисни мерки. Такива мерки според Първанов са вдигането на минималната заплата и заплатите в бюджетния сектор, стимули за нови работни места и инвестиции в инфраструктура. Кризата може да покачи социалното напрежение и да отвори път за ляв и десен политически популизъм, би алармата президентът. Той отбеляза, че влизането на България в еврозоната не трябва да бъде самоцел, защото без силна икономика това няма да донесе ползи.
Управителят на БНБ Иван Искров обаче деликатно опонира на Първанов. Той подчерта, че досега 4 правителства са държали здраво публичните разходи и благодарение на това България днес е със стабилни финанси и отличник в кризата. "Точно държави, които изляха милиарди за подпомагане на бизнеса и създаване на заетост, сега са в най-тежка криза - и на юг, и на запад от нас", посочи Искров.
Всички институции и политически партии у нас са единодушни, че България няма да пипа валутния борд и че иска да приеме еврото, а дискусиите по темата не бива да се драматизират, смята шефът на БНБ. Той подчерта, че номинираният за вицепремиер Илиян Михов просто е дал идея за паричния съвет у нас като учен, но теориите и академичното говорене са едно, а практическото управление е друго.
Президентът Първанов пък призова държавата да си позволи повече разходи от предвиденото и изтъкна, че екипът му не харесва бюджет 2010 и политиката на "последна дупка на колана". Той посочи, че правителството преследва 0.7% бюджетен дефицит, а 1.5 или 2% биха позволили държавата да предприеме важни антикризисни мерки. Такива мерки според Първанов са вдигането на минималната заплата и заплатите в бюджетния сектор, стимули за нови работни места и инвестиции в инфраструктура. Кризата може да покачи социалното напрежение и да отвори път за ляв и десен политически популизъм, би алармата президентът. Той отбеляза, че влизането на България в еврозоната не трябва да бъде самоцел, защото без силна икономика това няма да донесе ползи.
Управителят на БНБ Иван Искров обаче деликатно опонира на Първанов. Той подчерта, че досега 4 правителства са държали здраво публичните разходи и благодарение на това България днес е със стабилни финанси и отличник в кризата. "Точно държави, които изляха милиарди за подпомагане на бизнеса и създаване на заетост, сега са в най-тежка криза - и на юг, и на запад от нас", посочи Искров.
Всички институции и политически партии у нас са единодушни, че България няма да пипа валутния борд и че иска да приеме еврото, а дискусиите по темата не бива да се драматизират, смята шефът на БНБ. Той подчерта, че номинираният за вицепремиер Илиян Михов просто е дал идея за паричния съвет у нас като учен, но теориите и академичното говорене са едно, а практическото управление е друго.
