Българската академия на науките обяви курс към преструктуриране на 44 от общо 69 съществуващи в момента институти, лаборатории и центрове. Ако проектът за реформи бъде приет от общото събрание без промени, занапред академията ще работи с 42 звена. Това обаче няма да спести сериозни финансови средства, защото академията не възнамерява да съкращава учени и не закрива нито едно звено. От БАН ще напуснат само служители от обслужващия персонал - секретарки, счетоводство и други административни кадри, както и 500 учени, навършили пенсионна възраст. Това обявиха от ръководството на академията във връзка с приключилия анализ за необходимите реформи в институцията.
БАН даде едва едномесечен срок на шефовете на изследователски центрове да предложат какво и как да се преструктурира, като използват изготвената независима оценка от европейски учени за нивото на науката в звената. Предложените промени вече породиха недоволство в част от нарочените за сливане звена, обратно недоволство от формалното сливане на институти изрази просветният министър Сергей Игнатов. Според Игнатов БАН трябва да съкрати повече учени, които реално не работят, и да търси по-добри връзки с университетите.
"Не можем да запазим като самостоятелни всички желаещи структури, нямаме пари за това. Те няма да имат свои директори, секретарки, счетоводство, но няма да съкращаваме научни дейности с високо качество, само сменяме формата на функциониране", коментира вчера председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той даде да се разбере, че счита за несъстоятелни създадените очаквания за сериозни спестявания от предстоящите реформи. "Не трябва да се мисли, че от мизерния бюджет на БАН от 74 млн. лв. може да се пести. Ние се променяме, защото има натиск, и тези промени дори са закъснели. Но академията не може да си позволи лукса да губи учени, защото те и в момента са малко", обясни Съботинов. По данни на Евростат за 2008 г. заетите в изследователска и развойна дейност у нас са били 0.48% от икономически активното население срещу 1.03% среден показател за ЕС. Съботинов допусна, че на втория етап на реформата - атестиране на всички учени и обвързване на заплатите с извършената работа, може да има свиване на щата, но БАН така или иначе трябва да привлича нови млади учени.
С тези аргументи нито един от институтите няма да бъде закрит, включително и най-слабо оцененият център по архитектурознание, а 44 звена ще се слеят в 16 нови окрупнени института. Най-сериозни ще са промените в областта на обществените и хуманитарните науки. Според новата структура в областта на хуманитарните науки без промяна ще останат само 3 от общо 11 звена - Институтът за български език, Кирило-методиевският научен център и Националният археологически институт с музей. При обществените науки само един институт остава без промяна - този за държавата и правото. Сериозни размествания има и в инженерните науки, а най-малко са промените във физическите и химическите науки. Това показва, че БАН се е придържала стриктно към критиките в независимата международна оценка.
АМБИЦИИ
Наред с окрупняването на институтите БАН възнамерява да организира научните изследвания по нов начин, обединявайки близките по тематика институти в около 9 изследователски направления. Направленията ще имат научни съвети, в които ще членуват учени от БАН, представители на държавната администрация, изследователи от университетите и учени от чужбина. Целта е да се повиши ефективността на работата и да се улеснят планирането и координацията. Академията има амбициите да открие и нов държавен университет, който да е с изследователски профил и да обучава бакалаври, магистри и докторанти. В момента близо 1000 от преподавателите на БАН четат лекции в други университети и академията беше критикувана, че това размива целите на институцията.
НОВИТЕ ИНСТИТУТИ
1. Институт по информационни и комуникационни технологии - обединява институтите по паралелна обработка на информацията, по информационни технологии, по компютърни и комуникационни системи;
2. Институт по системно инженерство и уредостроене - обединява Института по управление и системни изследвания и Лабораторията по приборостроене;
3. Институт по катализ и инженерна химия - обединява двата едноименни института;
4. Институт по оптически материали и технологии - обединява Лабораторията по фотопроцеси и Лабораторията по оптичен запис и обработка на информацията;
5. Институт по биофизика и биомедицинско инженерство - обединява едноименния институт и Лабораторията по биомедицинско инженерство;
6. Институт по морфология, патология и антропология - обединява Института по морфология и антропология с този по патология и паразитология;
7. Институт по биоразнообразие - обединява институтите по зоология, по ботаника и Лабораторията по обща екология;
8. Институт по физиология и генетика на растенията - обединява двата едноименни института;
9. Институт по геофизика, геодезия и география - обединява Геофизичния, Географския институт и лабораториите по геодезия и по сеизмично инженерство;
10. Институт за космически и слънчево-земни въздействия - обединява двата едноименни института;
11. Институт за история и балканистика с център по тракология - обединяват двата едноименни института и Центъра по тракология;
12. Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - обединява фоклорния и етнографския институт;
13. Институт за литература и изкуства - обединява двата едноименни института и Центъра по архитектурознание;
14. Институт за икономически и социални изследвания - обединява Икономическия и Социологическия институт;
15. Институт за изследване на населението и човека - обединява Центъра за изследване на населението и Института по психология;
16. Институт за изследвания на обществата, ценностите и знанието - обединява Философския институт и Центъра за история на науката.
74 млн. лв.? Разделено на 12 месеца - 6, 16 млн. на месец.
Извадете разходите, необходими за поддръжка на сградите.
Извадете разходите, необходими за провеждане на лабораторни изследвания.
Извадете разходите, необходими за участия в конференции и публикации на откритията.
И това което остане го разделете на средното прилично възнаграждение на един международно признат учен и ще получите броя на такива учени, които БАН може да си позволи.
Останалото е позната история - промени на структурите без наличието на ясни цели и ресурси за постигането им.