|
26 Януари 2010 11:31
Миналата година по поводе делото борилски уважамания фреския вестник "Монд" е публикавал статията та Франсоа Рош който дава отговор на вапроса защот е толкова слаба нашата прокуратура . "Бивш американскипосланик в София (Джеймс Пардю - бел. ред.) подчерта в язвителна забележка, че проблемът с организираната престъпност в България е, че е твърде добре организирана. Той правеше алюзия към връзките между бившата Държавна сигурност, разпусната в началото на прехода и главните управляващи на тези „икономически групи“ (произходът на чиито фондове оставя в недоумение всички западни експерти). Два вида организирана престъпност съжителстват в България. Ако едната е създавана отдолу, управлявана от дребни гангстери и други дребни трафиканти от всякакъв вид, другата е организирана отгоре от образовани хора, добре информирани, които имат добри познанства в най-изгодни среди и разполагат с „портфейл от отношения“ в страните от
бившето комунистическо пространство. Първата група често се поставя в услуга на втората за извършване на долните си деяния. Всяка има своите кланове, своите сектори на привилегирована дейност, своето географско местоположение, етикет, и понякога се случва вълците между тях да се разкъсват помежду си. Най-тежкото е, че от две десетилетия този малък елит на комунистическата номенклатура е успял да постави представителите на българската политическа власт под своя зависимост. Тя може да им
влияе по такъв начин, че законодателните им решения да я притесняват възможно най-малко. Може да ги манипулира, даже да ги корумпира, за да печели време. Може да прибягва и до убийства, за да притесни конкурент, да уплаши антуражите или да „пренареди картите“, както се случи в края на 1996 с убийството пред дома му на бившия премиер Андрей Луканов (несъмнено твърде добре запознат с „финансовите ресурси“, разпръснати в чужбина от комунистическата партия) или през 2005 г., с убийството посред центъра на София на „банкера“ Емил Кюлев, близък приятел на действащия президент на републиката. Авторът споменава тук случаите Андрей Луканов и Емил Кюлев. Тези, които се опитват да разследват и да разкриват, в най-
добрия случай са пребивани, като журналиста Огнян Стефанов. Авторът на анализа споменава и случая с убийството на Георги Стоев и появата на книгата на Юрген Рот за организираната престъпност в България. Но в България, след няколко дни скандал мълчанието се завръща, езнаказаността продължава, изтъква Франсоа Фризон-Рош. Би било абсурдно и погрешно да кажем, че всички български отговорни лица са корумпирани, но мнозина се страхуват. Когато държавата се проваля, доминира законът на по-силния и, както казва една българска поговорка, „Преклонената главичка остра сабя не сече“. В този контекст българските власти - отляво и отдясно, сегашни и бъдещи, в състояние ли са да да дадат доказателство за политическа воля, както изисква ЕС? Не и в с сегашното състояние. Какво ще се случи тогава? Очевидно ще се дадат обещания на ЕС, дори ще се приемат по-добри закони, но няма да се прилагат или ще се прилагат зле. Няколко корупционни афери ще се избутат на преден план, за да разсеят общественото мнение, както например стигна до съд бившият директор на „Топлофикация“ София, хванат с ръце до лактите в меда. Освен няколко измамници с европейски фондове, и няколко съдии от по-нисък ранг ще играят ролята на изкупителни жертви. Остава само една надежда – това е Европа и в случая ще се предостави възможност, изборите за парламент. Противно на това, което се случва в Западна Европа, Българското обществено мнение е в очакване на „повече Европа“. Докладът на Жак Баро, който наскоро бе публикуван, може да бъде ефикасен лост, за да се приложи електрошок преди тези избори. Ако нищо не се направи, ако Европа не отговори на исканията на общественото мнение, обещанията на властите, измъчени и в края на мандата, могат да минат за измама."
|
