Нона Караджова е родена на 28 август 1960 г. в Силистра. Завършила е икономика и организация на труда в УНСС. От 1984 до 1992 г. работи в Икономическия институт на БАН, а след това - в МОСВ. Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение във Вашингтон. Част е от екипа, водил преговорите в областта на околната среда за присъединяване към ЕС.

-------

- Госпожо министър, ясно ли е с каква сума правим корекция по оперативна програма "Околна среда", след като твърдите, че с петте проблемни общини все още се водят преговори за прекратяване на договорите им?

- Във връзка с писмото, получено на 8 януари, изпратихме много подробна информация какво сме направили, за да преодолеем проблемите, за да не се допуска повече одобрение на подобни проекти, т.е. въвеждане на ясни правила и критерии. И второ, какви мерки предприехме, за да направим преглед на тези проекти и където е възможно, да бъдат коригирани. Вече оповестих кои са проблемните проекти, какви са предприетите възможни стъпки от наша страна - анексиране на договори, при някои преминаваме към спиране. Силно се надяваме, че ЕК ще бъде във висока степен удовлетворена от предприетите мерки, за да не се налагат финансови корекции.

- Най-драстичните нарушения са в Своге, Каолиново, Стралджа, Дулово и Кърджали. Кое е обединяващото между тези общини, освен че почти всички са на ДПС?

- Не мога да кажа, че общините са нарушители, тъй като изискванията към тях, определени от МОСВ през 2008 г., са позволявали те да предлагат проекти според собствените си представи за ефективност. Откровено да ви кажа, не съм си правила труда да изследвам кои общини са на ДПС. Ето например в с. Люляково кметът е от ГЕРБ, а на Дулово - от ДПС. Не влагаме нищо политическо в проектите. В с. Люляково сега анексираме договора за изграждане на канализация и водоснабдяване и намаляваме сумата с 25%. Освен това общината се съгласи, че пречиствателната станция е с техническо решение, което е много скъпо, и прие да стартира нов търг.

- Шефът на ГД "Регионално развитие" Дирк Анер очаква информация за директно договаряните проекти по ИСПА. Колко са и каква ще бъде съдбата им?

- Тук става въпрос за прословутото писмо от 23 февруари м.г., изпратено от ЕК до финансовото министерство, с което се изисква одитното звено на МФ да направи преглед на проектите, които са преминали от открита процедура към процедура на пряко договаряне по ЗОП. Става дума за процедури, проведени от МОСВ. Тогава МФ не е предприело никакво действие по поискания от ЕК одит. През септември 2009 г. одитният орган се зае да направи оценка на съответствие на петте оперативни програми. Едновременно с това започна и анализ на проектите за пряко договаряне. Той ще бъде завършен до края на месеца и представен в ЕК до средата на февруари.

- В какво се състои проблемът според комисията?

- Прякото договаряне е регламентирано в закона като възможност, но по-скоро като изключение, а не като правило. При тези договори комисията смята, че има системно нарушение. Общата им стойност е 96 млн. евро, а общият брой на договорите - 7. Много вероятно е след края на одита ние сами да си наложим финансова корекция между 10 и 20% от стойността им, за да ни бъде призната поне останалата сума. Ако е 10%, корекцията ще бъде в размер на около 10 млн. евро.

- А каква ще бъде отговорността на кметовете?

- За разлика от оперативните програми при предприсъединителните имаше централизация и търговете и управлението на проектите са се правили в съответните министерства. Общините нямат нищо общо с проведените в МОСВ процедури за пряко договаряне.

- Според Дирк Анер трябвало е да се завиши бюджетът, за да може да се финансира най-ниската оферта по време на търговете. Смятате ли, че министерският екип може да носи отговорност?

- Получих обяснението, че когато тези проекти са били подготвени през 2002-2003 г., са били с едни цени, а след това заради инфлацията и т.н. стойностите са завишени. Това обаче не е основание да се премине към процедури на пряко договаряне, а е следвало да се осигурят допълнителни средства от националния бюджет и да се проведат открити процедури по ЗОП.

- Колко пари общо се очертава да изгубим по ИСПА заради ниското усвояване - под 50%? И готов ли е бюджетът ни да поеме този разход?

- Направихме първоначални разчети за високорисковите, сега довършваме анализа и за останалите проекти. Ако не бъде удължен срокът на нито един проект, ще трябва бюджетът да осигури над 100 млн. евро. Вицепремиерът Дянков изиска от министерствата, включително и от МОСВ, да направят разчети за следващите години и се очертава всяка година допълнително с национални средства да се осигури финансиране на проектите по ИСПА приблизително така: през 2010 г. - около 50 млн. евро, през 2011 - около 65 млн. евро, и през 2012 - около 15 млн. евро.

- През ноември казахте, че 80 проекта по Предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) отиват на прокурор, защото са преоразмерени. Има ли резултат от тази проверка?

- Изпратихме 80 проекта със съмнения в обществените поръчки. Но прокуратурата препрати кореспонденцията, за да се направи проверка в Държавната финансова инспекция. Особеността е такава, че ПУДООС не харчи парите и не прави обществените поръчки, а отпуска на общините пари и те организират търговете. Извън това Сметната палата направи проверка на дейността на ПУДООС като организация, без обаче да обхване действията на общините. Общата констатация на Сметната палата е, че парите в този фонд много лошо са били управлявани. Това се изразява в липсата на ясни критерии при избор на приоритетни проекти, липсата на технически изисквания към проектите. Не са били публикувани решенията на ПУДООС, както се изисква по закон, за да е ясно на обществеността какво се финансира. Нещо аналогично на нарушенията при проектите, за които ЕК има съмнения. Но Сметната палата констатира, че въпреки лошото управление, липсата на приоритети и критерии информацията не дава основание това да се изпрати на прокуратурата. Липсата на правила е позволявала да се одобряват всякакъв вид проекти. Остава въпрос на морал да се финансират проекти, които са национално значими и приоритетни.

- В момента депутатите поправят закона за генномодифицираните организми. Защо предлагате парламентът да дава разрешение за всеки случай поотделно? Появиха се страхове за институционализиране на корупцията в тази област?

- Най-големият страх на хората е, че се "либерализира" продажбата на храни, съдържащи генномодифицирани съставки. Това е абсолютно невярно. То касае други закони - за храните, за фуражите, за лекарствените продукти и за ветеринарно-медицинската дейност, които не се променят. Единственото наше желание е да приведем нашите процедури в съответствие с европейските. Те предвиждат всяко искане за освобождаване на ГМО в околната среда да се разглежда поотделно. Или казано по-простичко, това е разрешение за засаждане на генномодифицирани растения. Каква е процедурата - заявителят подава заявление в МОСВ, то се изпраща до ЕК и до други страни членки. Едновременно с това досието, което съдържа оценка на риска за околната среда, се разглежда от 15 хабилитирани учени от БАН и университетите в България. В този съвет като наблюдатели има и НПО. В резултат на коментарите на ЕК, на страните членки и на становището на съвета на учените и НПО се подготвя решение на министъра на околната среда. Преди обаче той да вземе решение, се прави широко обществено обсъждане на всеки конкретен случай. Така че процедурата е изключително тежка, за да се разреши засяване с ГМО у нас.

- И все пак защо парламентът да дава разрешения?

- След като обществото се взриви с тази абсолютно невярна информация - че се "либерализират" вносът и засаждането на ГМО, от мен излезе идеята решението да се взима от парламента, а колегата ми министър Мирослав Найденов ме подкрепи. Сега обаче разбираме от колегите юристи, че има юридически проблем. Тъй като решението, което трябва да се изведе, е административен акт. Ако НС издаде такова решение, то не може да се обжалва. Тъй като хората се притесняват много, ще оставим текстовете от закона, които забраняват ГМО в зоните на Натура 2000 и до култури, отглеждани по биологичното земеделие.

- Възможно ли е да спазим европейските изисквания, но веднага след приемане на поправките да наложим мораториум за ГМО за година-две или три, докато се избистри дебатът в ЕК?

- То е същото. Аз ви уверявам, че пак няма да има нито един случай на разрешение за култивиране на генномодифицирани растения.

- Пет общини са се обявили за територия, свободна от ГМО. Ще се съобразите ли с тяхното желание?

- Ако по време на общественото обсъждане хората се обявят против, това ще бъде взето предвид. И аз като министър няма да издам разрешение.