Политиците обичат кризите - те им дават основание да плашат избирателите. Но политиците не използват този страх, за да прокарват непопулярните в "мирно време" либерализации и приватизации. Използват го, за да увеличат държавния контрол, бюджетните разходи и собствената си власт.

Сегашната финансова криза е глобална, глобален е и страхът, който политиците насаждат. Те преувеличават мащаба на бедствието, за да прокарат желаните от тях закони, които да разширят властта им. Но така подхранват паниката на пазара. А съчетанието от паникьорска реторика и законодателни експерименти е фатално за икономиката.

При криза е препоръчително правителството да е активно. Но през последната половин година страната се превърна в огромна лаборатория, в която всякакви мислими и немислими политически експерименти се започват, разгръщат, прекратяват и заменят със своята противоположност. Методът на финансово-икономическия екип първо да плаши, после да обърква и накрая да успокоява инвеститорите ги кара да изтеглят инвестициите си от България или да се отказват да ги правят, дори да са ги планирали. Отливът е драматичен - наполовина и продължава да пада. А запазването на съществуващите и привличането на нови чуждестранни инвестиции е фундаментално важно за финансовата стабилност на страната.

Тази стабилизация обаче ще остане само мечта, ако управляващите не се откажат от намерението си да налеят милиарди в инфраструктурни проекти и да субсидират земеделието. Упорстват ли да строят магистрали донякъде и мостове за никъде, да подпомагат земеделските производители - независимо дали чрез премии, субсидии или облекчени кредити, ще се сдобием не с "благоразумен" бюджетен дефицит, а с два бюджета. Първият, "обикновеният", правителството е обещало да балансира. Вторият бюджет ще е извънреден. Той задължително трябва да е с голям - далеч по-голям от 2%, дефицит, за да финансира всички предстоящи програми за подпомагане. Това ще затвърди ролята на държавата като основен източник на икономическа нестабилност и в същото време ще съсредоточи в нея все по-неконтролирана власт.

За съжаление част от бизнеса, получавала или желаеща да получава държавна помощ, се поддава на политически натиск. Бизнесмени, корпорации и работодателски съюзи с готовност жертват свободата и независимостта, към която гордо са призовавали в по-добри времена, срещу мита или обществени поръчки, които ще им помогнат да оцелеят в кризата. Подчинението на политиците е цената, която плащат за привилегиите си.

Гледката понякога е отблъскваща, но не това е най-големият проблем. Проблемът е, че бизнесмените започват да мислят с краткосрочния хоризонт на политиците. Това заличава границата между бизнес и политика и обезсмисля идеята за силен пазар, неограничаван от нормативи и политическа намеса. И легитимира твърдения като това на френския президент Никола Саркози: "С laissez-faire е свършено. Идеята за силен пазар, неограничаван от нормативи и политическа намеса, беше безумна". Капитализмът laissez-faire, който утвърждава абсолютната свобода на индивида от държавата във всички области на живота освен употребата на физическа сила, беше обявен за основна заплаха за свободното общество!

Това катализира бързата експанзия на държавата във всички сфери на живота и възроди познатите идеи за централно планиране, които рано или късно логически водят до все по-голямо ограничаване на човешкия избор и всеобхватна обществена (не само икономическа) криза.

На тази добре позната на българите заплаха за свободното общество ние, привържениците на радикалния капитализъм, противопоставяме идеите за свободния избор, за предприемчивостта, за неограничаваната стопанска инициатива и конкуренция. Настояваме правителството да поддържа рестриктивна фискална политика и да не харчи бюджетния излишък за популистки идеи; да подобри бизнес средата и създаде по-гъвкав пазар на труда; да не увеличава заплатите в публичния сектор освен за сметка на намаляване на други публични разходи; да съкрати субсидиите за губещи държавни предприятия и други социални трансфери; да съкрати числеността на държавната администрация.

Тогава правителство може не само да довърши този, но и да спечели втори мандат.