|
| *** |
- ...Четох различни оценки за вас, но липсва тази на вашата партия за вашето управление. Защо?
- ...Ние се разделихме с БСП , защото аз имам категорична позиция по въпрос, от който партията предпочита да се крие.
- Кой въпрос?
- Дали БСП защитава родови, кастови, наследствени, тесни и не особено значими интереси, или е вярна на обещанията си, изпълнява програма и защитава социални групи. Това е големият въпрос. Него поставих на конгреса в края на 1996 г. И призовах партията си, ако смята моята позиция за правилна, да отстрани тези, които защитаваха номенклатурни интереси... Дори от най-широките партийни ръководства, да им забрани повече да въртят вътрешнопартийни интриги. Да ги принуди да оставят на правителството на БСП поне шанса да си изпълни ангажиментите към обществото. Партията се уплаши... Предложи ми... някак си пак да я караме с "единството" и от тоя въпрос да се крием. Аз не бях съгласен. Естествено победи другата позиция.
- Това бяха хората на Луканов и Лилов ли?
- Това бяха онези хора от старата номенклатура, които седяха в БСП единствено за да се крият от греховете си в БКП... Същите са и сега... Намериха си и председател, който е готов да изпълнява тази роля.
- Така безлично "намериха си" може би не е съвсем точно. Не го ли подкрепяхте Георги Първанов вие тогава?
- Подкрепих го накрая след куп негови обещания пред цял конгрес, че ще изпълнява решенията му. Той ги пренебрегна. Не изпълни нито едно от тях. Направи точно обратното.
- Той стана президент, г-н Виденов.
- Може би точно затова стана президент. И може би точно затова политическата ни система може да бъде наречена абсурдна и 20 г. след полагане на основите й парламентарно представени партии да искат тя да бъде сменена радикално...
- Одобрявате ли членството в НАТО?
- Не.
- ...Не се сърдите на българите? Сърдите се на БСП?
- Да, макар че "сърдене" е неуместна и несериозна дума... Факт е, че БСП тогава показа, че предпочита да избяга от очакванията на хората, а не да се опита да им отговори по един добър начин. Както и да се самозалъгват днес, социалистите си знаят, че проявиха тогава малодушие. Това е причината, поради която не им давам никакво морално право след толкова години да ми произнасят оценки. Аз също не съм убеден, че трябва да им натрапвам своята правота. Защото в БСП битува и противоположната (и още по-невярна) версия - че не е трябвало изобщо да се оттеглям тогава. Тази теза изглежда ласкателна за мен, но... е изключително коварна. Чрез своите медийни глашатайки двамата ми наследници в партията обявиха още през 1997-а, че съм ги вкарал умишлено в загубена кауза с оглед да се върна някой ден на бял кон. Това беше толкова подла инсинуация, че до ден днешен стискам зъби и броя до милиард, за да не й отговоря, както подобава.
- Не се ли изкушавате да се върнете в политиката?
- Не. В политиката има стилове. Политикът - това е и стилът му. Някои са по-солови играчи и залагат на своята персона, на обществения профил на хората, с които заедно участват в политическите битки. Други са отборни играчи, които първо гледат идеите, програмите и институциите. Аз съм от втория тип.
--------
* Заглавието е на "После".
