|
| *** |
На връщане спирам на една сергия да купя домати. Зарзаватчията пълни торбата със скапани домати, слага отгоре два-три хубави и ми я подава. Правя му забележка, той вдига учудено вежди и отговаря: "Бизнес, господине, нищо лично... С най-добри пожелания от кооперация "Хем червен, хем домат!". Логиката му желязна, погледът - гранитно-непоколебим.
По пътя към мен се приближава широко скроен господин и ме прасва с бухалка по главата. После се навежда и прошепва: "Бизнес, господине, нищо лично... С най-добри пожелания от дружество "Ех, ще те застраховам!"
Въпреки пожеланието успявам да стигна до дома. Заварвам колата си избутана в тревата, а на мястото, на което паркирам, някакви хорица вдигат метално-бетонна постройка. Оказва се, че съседът си избрал това място за гараж. "Нищо лично, господине, бизнес...", успокояват ме строителите. "С най-добри пожелания от фирмата "Стоянгаражстрой". Същото ми казва и съседът и ми пожелава приятен ден от името на тъщата.
Леко замаян от събитията, влизам по грешка в кварталната пицария и си поръчвам пица "Гранатомет". Носят ми някаква тестена конструкция, миришеща подозрително на умрели лебеди. Сервитьорът ме уверява, че в този факт няма нищо лично и ми пожелава добър апетит, щастие и жизнен път, посипан с настърган кашкавал.
Най-после се прибирам. Пицата тегне като паве в стомаха ми. След броени минути започват дифузни болки в коремната област. Сгънат на две, посягам към телефона с намерението да извикам помощ. От режещата болка съм забравил, че уредът от седмици е безмълвен. Усмихната служителка от пощите тогава ми заобясни, че нищо лично - обикновен бизнес, изразяващ се в преброяване на дивите телефони. Не пропусна да ми пожелае безметежно телекомуникиране.
Успявам да се довлека на собствен ход до болницата, където припадам. Събуждам се от упойката и виждам усмихната физиономия. Доктор. С очилца. Държи в ръка палтенцето ми и ми казва: "Поорязахме ви, позакърпихме ви, ще се оправите. Хайде сега, полека, изходът е ей там. Бизнес, нали разбирате, нищо лично... С най-добри пожелания от болницата "Здрав, прав и корав".
Не ме излъга докторът, оправих се. Не минаха и три месеца и вече съм в състояние да ходя. Днес дори стигам до най-близкия светофар без бастун! Тъкмо се каня да се връщам, изскърцват спирачки и се разнася трясък. Верижно се надънват десетина автомобила, а най-отзад ги подпира един самосвал на фирмата "Стоянгаражстрой", та ги сгъва съвсем. Поглеждам - в първия автомобил директорът на банката с разбита глава. Отзад - госпожицата от пощите, затисната от ламарини, после докторът, и така нататък, чак до широко скроения господин в едно димящо возило, наподобяващо джип. Без да губя време, вадя рулетката и тефтерчето от джоба и започвам работа. Наоколо писъци и вопли: "Помощ! Умирам! Извикайте жена ми! Не викайте жена ми!" и подобни. Спирам за момент, вдигам ръка и казвам: "Спокойно, спокойно! Нищо лично, бизнесът преди всичко..."
След кратка пауза добавям: "С най-добри пожелания от погребално бюро "Последна грижа"..."
