|
07 Февруари 2010 14:58
Като се има предвид американския натиск упражняван над всички европейски институции, едва ли някой би се усъмнил в крайния изход от гласуването в Парламента.
На 30 ноември миналата година, Съветът на министрите на вътрешните работи на Европейския съюз одобри споразумение, което позволява на американските власти да се възползват от сървърите на компанията Суифт на европейска територия.Това решение е последната стъпка от един дълъг процес, насочен към прекратяване на всякаква възможност да се оспорват претенциите на САЩ за достъп до финансова информация и личните данни на европейските граждани.
Началото на тази афера започва от 2006г., когато американските медии публикуваха информация, според която след 11/09/2001 компанията Суифт незаконно е предоставила на Министерството на финансите на Щатите поверителни данни за европейските си клиенти.
Въпреки флагрантните нарушения на европейското и белгийското законодателство по защитата на личните данни, този трансфер никога не бе оспорван.Напротив, ЕС винаги е търсил начини да легитимира някои искания от страна на американците.В повечето случаи те бяха с доста размити оправдания, носещи белега на борбата с/у тероризма.Данните от Европейския сървър със седалище в Хага, също бяха прехвърлени на втори сървър в САЩ. С това се даде възможност на американските власи да се възползват от данните и да бъдат третирани според американското законодателство.
Но от юни 2007 г. беше предвидено данните на Суифт в рамките на ЕС, да не се прехвърлят в САЩ, а на втори сървър, намиращ се на европейска територия.Тази нова процедура е в съответствие с европейското право и премахва възможността на американските власти да се възползват от достъпа на информация.Новият сървър в Цюрих започна да функционира през ноември миналата година.Последваха невъобразими пазарлъци.
След преустройството и противно на това, което бе заявено, европейският комисар по правосъдието Жак Баро обясни, че 27-те желаят да се даде достъп на американските служители от Министерстото на финансите в европейския център на управление на Суифт.Той каза, че "би било изключително опасно на този етап да се спре наблюдението и контрола на потока от информация" и допълни, че американските операции на сървъра САЩ са доказали своята"важност и ефективност”.Тези негови думи бяха повторение на изявленията на “високопоставени американски лица”, които от своя страна изтъкваха, че”това е предотвратило редица атентати”.Естествено не бяха представени конкретни примери в защита на тези твърдения.
Оказа се, че самото изговарянето на фразата” борбата с/у тероризма “, е достатъчно основание за достъп до финансови данни.Въпреки това, реалността ни показва, че атентатите са обикновено с ниска стойност и не се налага трансфер на значителни суми."Борбата с/у тероризма" изглежда още по-сюрреалистичен аргумент, като се има предвид, че Комисията за разследване на атентатите от септември 2001 не започна разследване за съмнителни движения на капитали, регистрирани в предходния ден на атентатите, въпреки че точно преди атентатите от 11 септември, 6, 7 и 8, е имало изключителен скок на акциите 2 авиокомпании (Американ и Юнайтет Ерлайнс), както и на Мерил Линч, един от най-големите наематели на Световния търговски център. Пълно мълчание по този въпрос.
М/у другото EK искаше най-напред да се подпише едно преходно споразумение.Процесът по вземане на решение беше възложено на шведското председателство и на Съвета, отхвърлящ всякаква възможност за вземане на съвместно решение с ЕП.Това бе от голямо значение, тъй като позицията на Съветът и на неговите постоянни представители почти винаги играе ролята на щафета подадена им от американските преговарящи.Комисарят Жак Баро заяви, че е постигнато едно балансирано споразумение, но същевременно той призна, че настоящият текст не включва достъп на европейските контролни органи в базата данни за банкови операции касаещи американските граждани.
Това временно споразумение трябва да бъде последвано от окончателен текст, изработен също по едностранчив начин.Той е плод на девет месечни “предоговаряния”и пазарлъци, и се налага да бъде приет по спешност. Споразумението трябва да бъде одобрено от ЕП, на който Лисабонския договор дава повече правомощия по въпросите на правосъдието и полицията, и тяхното прилагане.По този начин ЕП де факто предоставя постоянното право на американците да ползват европейска територия за достъп до личните данни на гражданите от ЕС.Тези нови “правомощия” предоставени на Парламента се обосновават с все по засилващото се прехвърляне на европейския суверенитет в ръцете на американците.
Позицията е ясна:да се използват договореностите не като конституционен текст в рамките на Съюза, а като интеграционен акт на ЕС в наднационална трансатлантическа цялост.Това споразумение отвсякъде погледнато представлява нова стъпка към осъществяване на прякото управление на европейците от американците.
|
