|
08 Февруари 2010 10:16
Българските правителства сякаш не знаят, че е страна по международно правни актове и е задължено да провеждат законодателна политика за ограничаване на условията за проява на корупционни практики като НАКАЗАТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОРУПЦИЯТА подписана от държавите членки на Съвета на Европа ратифицирана на 12.04.2001 г. по време на управлението на ОДС обнародвана на 26 юли 2002 г. и КОНВЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА ратифицирана на 3.08.2006 г. обнародвана на 3.11.2006 г. Правителството на България не е инициатор на промените довели до създаване на Държавната агенция за национална сигурност с компетентност за разследване на корупцията. Не обяснимо е защо правителството не казва , защо и при какви условия създаде тази агенция. Въобще не се споменава , че има още много задължения по конвенциите срещу корупцията . Законодателство предлагано през мандата от тройната коалиция се стреми да заобиколи принципите утвърдени в конвенциите гарантиращи обективни критерии за превенция на корупцията. Съдебната власт има изключително значение за предотвратяване на корупцията не би трябвало да е устроена както е сега. За да няма опасност от корупция още при кандидатстване за заемане на длъжностите в нея кандидатите трябва да са доказали честност и справедливост , да имат способности за противопоставяне на корупция. Законодателя следва нормативно да изгради адекватни процедури за избор и обучение на лицата за заемане на публични длъжности, които са особено уязвими от гледна точка на корупцията, както и за ротация на такива лица на други длъжности, за да може да не се оставят на продължителен натиск и изчерпване на възможностите за противопоставяне на корупцията. Нормативната уредба трябва да предвижда , поддържа и укрепва системи, които увеличават прозрачността и предотвратяват конфликта на интереси.
Начина на функциониране на съдебната власт в България явно е не ефективен и създадения модел с Конституцията от 1991 г. напълно не приемлив в условията на членство в ЕС и не позволява интеграция в икономическата среда на Европейския пазар. Допусната е не простима грешка като в стремежа си да се гарантира не зависимост от другите власти се стига до абсурдната ситуация да се дава власт , която може да се упражнява прекалено дълго , с възможности за проява субективизъм , който е почти не възможно да бъде отстранен. При демокрация не може да има мандат с не предвидим срок. Българската действителност допуска такова изключение и сега се вижда грешката, че не може магистратите да имат мандат приблизително 35 години. Никой не може да гарантира, че така дадената реална власт няма да поквари хората , които я упражняват. Съществуването на този модел без промяна е вреден за България и ще доведе до изключително големи проблеми. Определено няма и не може да се надяваме на снизхождение и компромиси от страна на Европейския съюз след станалите публични и пред него проблеми и грандиозни скандали.
Решението на проблема , е чрез незабавно свикване на Велико народно събрание , което да направи промени в конституцията , като се разграничи правоохранителната част и правораздавателната част на съдебната власт. Да създаде норми гарантиращи ефективни механизми за предотвратяване на нарушения плод на субективизъм, корупция и некомпетентност. Несменяемостта да е в рамките на мандат за заемане на определена длъжност, който да гарантира независимост , но да дава възможност при констатиране на проблем с честността да има възможност за изваждане от системата. Необходимо е магистратите да бъдат стимулирани в борбата срещу корупцията и да имат интерес да не се поддават на корупционни практики. Всяко съмнително тяхно поведение или решение да се регистрира и взема в предвид при кариерното им развитие съвсем обективно и безпристрастно. Системата следва да бъде така изградена, че да се укрепва доверието в нея , да има обновление на кадрите, конкуренция в растежа на кариерата , като до върха действително да имат възможност да достигнат най-достойните и доказали професионализма си магистрати. Законодателя трябва да създаде нормативно трудно преодолими забрани за създаване на закони за конкретни лица, да има конкуренция при обективни критерии в растежа на кадрите и да се постави като основополагащ принцип на правораздаването справедливостта. Практиката следва да гарантира справедливост и предвидимост на актовете на администрацията и съда, като по този начин обществото да се саморегулира и дисциплинира. Така нарушителите на правовия ред да нямат очакване за решения в тяхна полза плод на корупция прикривана като безнаказана некомпетентност.
Правната наука в посткомунистическия период, въобще не се развива , а продължава да обслужва властта с беззъби коментари на така нареченото позитивно право и не се осъществява никаква сериозна критика и препоръки за реално подобряване на законодателството в синхрон с изискванията на цивилизованото общество в Европейския съюз. При тези условия не е чудно, че законодателите сякаш нарочно се стремят да заобиколят справедливостта и човешките права с всевъзможни не домислени закони свързани в повечето случаи с частни или корпоративни интереси на определени кръгове.
След скандалните разкрития за зависимостите във Висшия съдебен съвет и сред магистратите в България, е ненормално да се оставят нещата за решаване на орган , който е абсолютно компрометиран.
Това са системните проблеми за България да е пълноправен член на Европейския съюз, но без възможности да ползва финансовите фондовете за развитие икономиката и държавните институции при условията на солидарност и взаимопомощ.
|
08 Февруари 2010
