Застойният социализъм роди такъв един виц, пък може и да е било истински случай. Един раздавал на минувачи бели листове. "Защо?" - питали. "Протестирам с тия позиви!", "Че какъв протест? Тук нищо не пише". "К'во да пише, всичко е ясно!"

В демократичните времена нещата изглеждат по-различно. Може да се пише, дърдори и протестира под формата на свободен печат, телевизионни новини, интернет форуми и митинги. Ефектът обаче е същият - всичко е ясно. Като гола истина. Поради което нормалните минувачи подминават всякакви протести къде с безразличие, къде със смях, къде с псувни, но най-вече с характерното движение на ръката край дясното ухо, сякаш завъртат електрическа крушка. "Затова и няма гражданско общество", обвинително чуруликаме всички ония, които не можем да си представим защо повечето хора не се трогват нито от умни, нито от скудоумни, нито от правилни, нито от неправилни програми, предложения и действия за оправяне на нещата. Накрая най-често се стига до дядо Славейков - "не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да завърша".

Тая седмица е поредното доказателство за яснотата на голите истини. Вярно, човек може да се обърка, когато трябва да прецени



дали Алексей Петров е прибран по принципни съображения



в акцията (според премиера - във войната) срещу организираната престъпност, или пък това е станало заради заканите му да информира за тайните на прехода. Чудо голямо, сякаш такива акции не сме виждали или не ги знаем тия тайни.

Разбира се, който иска, може да тегли линии с партийните цветове между снимките на политици, прокурори, съдии, живи и мъртви представители на националноотговорния капитал, анализатори и т.н. Но накрая дори и в преливането на цветовете ще се стигне до същата яснота, която предизвикват позивите на героя от вица. При това голотата на истината лъсва от само себе си. Особено ако не се пропусне, че в акцията срещу "октопода" били прибрани - наред с няколко свързани с него и фирмите му лица - и 130 стриптийзьорки от 18 клуба. И това по-нататък се свърже с доста по-кратките информации, че на митинг срещу ГМО пред Министерския съвет се събрали далеч по-малко протестиращи, отколкото момите, предлагащи буквално услугата "гола истина". За работа в такъв клуб кандидатстват докъм 25 хубавици и хубавци за място; за докторантски места в университетите - 0.6, при това не само красавици и красавци.



Този интерес към голата истина



личи дори в метеорологичните прогнози, където скуката от чистата информация се разсейва по телевизиите и някои вестници с пилонната техника, стойките и танците по масите на ВИП клубовете. На тоя фон само любители на конспиративни теории могат да мъдруват защо току след изявлението на Бойко Борисов по новините на националната телевизия "от името на българския народ" (sic!) и надеждите му за справяне с престъпността, корупцията и прането на пари проговаря не кой да е, а посланикът на САЩ. На другия ден същият излиза и със статия за полезността на биоразнообразието в любимия вестник, който четете сега - именно "Сега".

За тия, които не загряват каква гола истина се мотае тук, една по-стара история. Тя е от времето на ранната ни демокрация, свързана е с футбола и има особена, почти програмно-политическа връзка със случилото се тия дни. Впрочем това, че срещу Алексей Петров, между другото ключова фигура в застрахователната компания "Левски-Спартак", щял да свидетелства Александър Томов, между другото бивш собственик на ЦСКА, никак не е символично, а си е чиста действителност, която потвърждава твърденото запалянковско убеждение: всичко ни е като във футбола, "Левски" срещу ЦСКА. В това са убедени дори привържениците на останалите отбори, които носталгично си спомнят за по-добри времена.

Та на историята. Ден преди на стадион "Васил Левски" да посрещнат героите от световното първенство в САЩ, на Гопето му откраднаха свинята. Гопето, тракторист в ТКЗС-то, беше славен бек в селския отбор, чиито дербита с тимове като "Атака" - Опицвет и "Вихър" - Алдомировци събираха навремето повече публика, отколкото днес ходи по мачове на софийските "грандове". Още се помнят геройските му шпагати, при един от които строши крака на страничния съдия и аха да го лишат от състезателни права, ако реферът не бе се застъпил за него. Какви мъже имаше някога! Покушението обаче срещу движимата му собственост, макар и затворена в кочина, дотам го изкара от релси, че се запи в кръчмата и обърна гръб на телевизора, по който вървеше посрещането на националите. "Виж ги бе, Гопе!" - канеха го приятелите.



Те искрено му съчувстваха, но не чак дотам,



та да споделят скръбта му, като не гледат прякото предаване на националния възторг от най-славното събитие във футболната ни, че и друга по-съвременна история. По едно време Гопето се обърна към тях, погледна през черните си очила, досущ Пиночет, и каза: "Е сега да има някой да затвори стадиона и да ги арестува всичките, ще повярвам, че ще се оправим. Ама американците няма да позволят."

Гопето умря от рак преди година. Пари за лекарства нямаше, за ракия - винаги. При седмици като изминалата все по-често си спомням за него и ми се струва, че щеше да е твърде успешен държавен ръководител, ако му дадяха властта като компенсация за откраднатата свиня - с гръб към телевизора и с прости управленски идеи, макар и не толкова демократични, колкото засега са позволени от посланиците на САЩ и комисарите на ЕС.