Премиерът Бойко Борисов се втурна да съди Гърция в ЕС като тираджия, който кара по най-прекия път към гръцка блокада на границата. Решението му бе така светкавично, че не му остана време да провери дали е прието да се водят дела в Люксембург между държави, дали някоя държава някога е получила обезщетение по сходна причина, дали въобще има европейски правен механизъм за парични обезщетения при блокади на пътищата от демонстранти.

Елементарна справка в регистрите на съда и на Комисията на ЕС дава следния отговор на трите въпроса:



- Първо, държавите от ЕС не се съдят пряко в Люксембург,



а чрез Еврокомисията, защото смисълът на ЕС е да предотвратява конфликтите между държавите, а не да служи за терен на сблъсъци между тях. Комисията изпълнява ролята на буфер, като завежда дела при нарушаване на общностното право, защото нейната роля е да бъде "пазител на договорите". Ако не го стори, държавите имат право да се обърнат направо към съда.

Но съдът може да бъде сезиран не само от държави, а и от всяка пострадала фирма или дори от всеки гражданин на 500-милионното население в ЕС. Достатъчно е да изложат факти, че се нарушава някой договор. Всеки тираджия, висял на гръцката граница, може да заведе дело срещу Гърция в Люксембург заради нарушаване на общностното право за свободно движение на стоки, хора и услуги през границите в ЕС. След като Атина изгледа накриво София заради политическия гаф да й бъдат отправяни директни държавни заплахи, България все пак се обърна към ЕК за съдействие и влезе в по-коректна процедура.

- Второ,



никоя държава не е осъдена досега да плати обезщетение



на друга държава заради блокирани пътища. Има две дела в Люксембург срещу Франция (1997 г.) и Австрия (2005 г.), завършили с осъдителни присъди, по които санкцията е двете държави да платят всичко на всичко съдебните разноски, направени от ЕК. Самото им признаване за нарушителки се смята за достатъчно наказание. Но дори и да бяха понесли глоби, парите щяха да постъпят в бюджета на ЕС, защото делата са заведени от Комисията. Потърпевшите трети държави, конституирали се като ищци успоредно с ЕК, дори не получиха компенсации за разноските си по делата, които си останаха за тяхна сметка.

Трябва да се има предвид, че Франция и Австрия са признати "рецидивисти" в ЕС, защото на тях се падат 60% от блокадите по пътищата, които на година са десетина в целия 27-членен съюз. Главните виновници са широко известни - френски селяни, които пречат на вноса на по-евтина продукция от други страни, и австрийски еколози, които се бунтуват срещу транзитния европейски трафик, защото замърсява алпийския въздух.

- Трето, единственият специален инструмент в ЕС за ограничаване на вредите от блокади по пътищата е т. нар. ягодов регламент от 1998 г. (Регламент на ЕС 2679/98). Нарича се така, защото е следствие на "ягодовата война" между Франция и Испания през 90-те години.



В него не е предвидена никаква финансова санкция,



а най-строгото наказание според чл. 5 е да бъде публикувано решение на ЕК в "Официален вестник" на ЕС, че дадена държава се е провинила. Досега тази страховита клауза не е прилагана.

След приемането на Испания в ЕС през 1986 г. почти цяло десетилетие войнствени групи от движението "Селска координация" във Франция нападат испански превозвачи на селскостопански продукти, разсипват товарите им по пътищата, бият шофьорите, тормозят търговците на едро и дребно. Причината е, че испанските продукти са по-евтини и подбиват пазара на френските. Най-зрелищни са ударите срещу производители на ягоди, които обагрят магистралите в кървавочервено от разсипаните плодове. По същия начин са нападани и белгийски износители на домати, италиански производители на марули, както и британски транзитни превозвачи.

Вандализмът е скандален, но френските власти са много предпазливи, за да не предизвикат с насилие по-масови протести на винаги борбените местни селяни. По своя инициатива те дори признават вина на държавата в отделни случаи и изплащат 17 млн. франка (близо 3 млн. евро) на пострадали превозвачи. "Ягодовото дело" в Люксембург през 1995-1997 г. установява, че това не е достатъчно, и завършва с осъдителна присъда, която, както се видя, има само морална и политическа стойност. С нея се задоволяват Испания и Великобритания, конституирали се като съищци по делото, но не им се присъждат никакви обезщетения.

Проблемът е, че фундаменталното право на свободно движение



се конкурира с две други основни права в ЕС



- правото на стачка и правото на свободно сдружаване и митинги, както е посочено и в чл. 2 на "ягодовия регламент". Съдът си дава сметка, че не може да притиска държавите да прибягват до силови мерки, за да не разпали гражданско недоволство от посегателство върху основни човешки права. Такава е позицията му в делото на германската транспортна компания "Шмидбергер" срещу Австрия през 2003 г., понесла загуби на 12-13 юни 1998 г. при 30-часова блокада на магистралата "Бренер" в провинция Тирол. Еколози спрели нейни камиони на път от Италия за Германия. Коментарът на съда е, че "се отнася много предпазливо към налагане на общностното право, когато има възможност за сблъсък с човешки права". През 2005 г. обаче Австрия е осъдена в Люксембург, защото не демонстранти, а властите в Тирол въвеждат ограничение под натиска на еколозите и не допускат на магистралата камиони с тегло над 7.5 т. След решението на съда ограничението е премахнато, а спечелилите съищци Германия, Италия и Холандия си плащат съдебните разноски също като осъдената Австрия.

Регламентът от 1998 г. оставя на държавите да преценяват какви мерки да прилагат за премахване на блокадите по пътищата. ЕК и съдът не поемат отговорност да им предписват какво да правят. Те искат само мерките да бъдат "подходящи и адекватни", което означава, че всяка ситуация се оценява по различен начин. Потърпевшите държави, фирми и граждани имат право само да искат навременна информация за блокадите и достъп до обиколни пътища.

Точно тук е



хитрината, която България не усети



в началото на гръцките блокади и която ще й попречи да осъди Гърция в Люксембург. Два дни преди първото затваряне на границата на 17 януари 2010 г. гръцкият премиер Андреас Папандреу внезапно се съгласи да отвори тържествено заедно с премиера Бойко Борисов отдавна построения, но пустеещ граничен пропускателен пункт Златоград-Ксанти. Той би трябвало да служи за насочване на туристически потоци между Гръцкото Беломорие и българските планински курорти. През зимата няма наплив на туристи към морето и на Гърция не й бе спешно необходимо откриването на пункта. Но щом го благослови точно в този момент, значи е имала друга спешна нужда. Папандреу викна Борисов на границата да се снима с него и да покаже след време в Брюксел и Люксембург как осигурява резервен маршрут точно преди да бъдат блокирани другите гранични пунктове. Нашият премиер бе очарован, а седмица по-късно сипеше люти закани как ще съди Гърция. Вярно е, че новият пункт не обслужва трафика на камиони, но е достатъчен на гръцкото правителство, за да покаже, че е направило каквото може в тежката ситуация и не е имало виновно поведение. Неслучайно само той не бе затварян от гръцките блокади.

Що се отнася до навременното информиране, ден преди началото им се срещнаха областните управители на Благоевград и Серес и министрите на земеделието на двете страни, които обсъдиха предстоящото спиране на трафика. Така българските власти не могат да се оплачат, че не са знаели какво предстои, и са били длъжни да предупредят превозвачите. Самите превозвачи и търговци пък, които досега са събрали документи за понесени загуби от 13 млн. лв., няма как да се престорят на неинформирани, защото продължаващите почти месец блокади бяха широко отразени по медиите. Техен проблем е, че упорито пращат камиони към затворените пунктове. По своя воля поемат риска да се наредят на безнадеждна опашка на границата.



Ако искат да получат обезщетение, пътят е само един,



но е дълъг и труден - не да съдят гръцката държава в Люксембург, а да се жалват в гръцки съдилища от конкретните лица, които затварят границата. Кой обаче си прави труда да събира такава информация и как? Някой снима ли организаторите, записва ли имената им, техните адреси? Правителството на Папандреу не блокира пътищата, блокират ги селски активисти, които упражняват натиск върху него, за да вземат по 15 000 евро на калпак. В този смисъл то е в положението на потърпевш, а не на виновен. Какво очаква България от него - да рече "По-добре е танковете да дойдат" и да прегази тракторите ли?

Трябва да се протестира в Брюксел, защото няма полза да се мълчи. Но не е достатъчно да имаш справедлива кауза, нито пък можеш да се оправдаеш с наивитета си, щом не си способен да я защитиш. България трябва да се учи още много от по-старите членове в ЕС, включително и от Гърция, но не показва старание.