С помощта на сделка с банка "Голдман Сакс" гръцките власти са могли да прикриват от Европейския съюз дългове от порядъка на милиарди евро. Така през 2001 г., малко преди допускането на Гърция в еврозоната, банката е отпуснала на Атина заем от няколко милиарда долара, без да обяви това публично. Сделката била представена като покупка на валута, а не като заем. По този начин "Голдман Сакс" помогнала на Гърция да спази постановените от Брюксел правила по отношение на дефицита и страната да продължи да действа над възможностите си. Според "Ню Йорк таймс", който цитира "банкери в течение на сделката", банката е получила м.г. близо 300 милиона долара комисионна. В замяна на свежи пари гръцкото правителство се отказало от бъдещи приходи като летищни такси, магистрални такси и приходи от тотото за много години напред. Тъй като тези споразумения не били регистрирани като дългове, това заблудило регулаторите и инвеститорите върху истинското състояние на задлъжняването на страната. Така Гърция прикривала, че бюджетният й дефицит в ЕС всъщност е много над разрешените 3%, като т.г. стигна рекордните 12.7%.
Още в началото на ноември 2009 г., три месеца преди Гърция да стане епицентър на сегашната криза, екип на "Голдман Сакс" начело с финансовия директор Гари Коен пристигнал в Атина с план, който щял да позволи на Гърция да отложи за далечно бъдеще бремето на социалния дълг. Предложеният механизъм обаче не бил приет. Евентуален банкрут на Гърция ще засегне банките, които са й отпуснали пари, което веднага ще се отразил върху световната финансова система, изтъква "Ню Йорк таймс". Подобно на големите финансови институции, спасени от фалит от държавните власти по време на кризата, Гърция е прекалено голяма, за да се допусне да се сгромоляса, коментира изданието.
КРИТИКА
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу разкритикува реакцията на Европейския съюз за финансовата криза в Гърция и я определи като "плаха и прекалено бавна", съобщи Би Би Си. Той каза, че координацията в Брюксел по този въпрос е недостатъчна, което подкопава усилията на Атина да се справи с кризата. Миналата седмица лидерите на ЕС обещаха помощ за Гърция, без обаче да дадат подробности. Самите гърци смятат, че страната се нуждае от строго ограничаване на разходите, предложено от социалистическото правителство и ЕС, сочи проучване. 65% считат, че мерките са необходими, но 51.3% упрекват правителството, че много се е забавило при ограничаването на разходите.













