|
| Красимир Добрев |
Вяра П., София
В Семейния кодекс законодателят винаги е предвиждал специални правила за правото на издръжка. Обичайно под "издръжка" у нас се визират парите, които децата получават след развод. Малцина знаят, че кръгът от лицата с право да искат издръжка е много широк - от родители през братя и сестра, та чак до бивши съпрузи. При определени от закона обстоятелства всеки може да претендира пред съд за определена сума, която да му се плаща като издръжка.
Според чл.145 от кодекса "невиновният за развода съпруг има право на издръжка". Тя се дължи най-много до три години от прекратяването на брака. По изключение този срок може да е и по-дълъг, ако страните го уговорят. Или иначе казано, съпругът може да се съгласи да плаща издръжка на бившата си жена и за 5, че и за 10 години. Срокът от 3 години не е задължителен и ако съдът реши да го продължи. Това правомощие може да се приложи, "ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения".
Възможността за продължаване на тригодишния срок е предвиден предимно за по-възрастни съпрузи, които се разделят. Така при развод някой от тях може да се окаже в напреднала възраст, нетрудоспособен, с малка пенсия и фактически без никакви други доходи.
При всички положения обаче правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в нов брак.
Според чл.140 от СК лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, я дължат тези от следващия ред. Ако пък няколко души от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.
Редът на лицата, които имат право на издръжка, пък е посочен в чл.141 от СК. Там е записано, че задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
И тук идваме до останалите конкретни въпроси. Всеки от бившите съпрузи е с равни права и може да предяви иск за издръжка. Все пак се предполага, че това по-често се налага на бившата съпруга. Така ако жената е бременна и не може да се издържа от имуществото си, тя може да поиска издръжка. Ако обаче съпругата е студентка, но е трудоспособна, тогава мъжът не дължи издръжка. В същото време право да иска издръжка ще има и мъжът, ако преди или след развода е станал нетрудоспособен и не може да се издържа от имущество.
За да възникне възможността за издръжка между бившите съпрузи обаче трябва да са налице определени предпоставки - този, който иска, трябва да е нетрудоспособен и да не може да се издържа от собственото си имущество, от една страна, а от друга, този от когото се иска трябва да може да я доставя, т.е. да има възможност да я дава. Тук е важно, че право на издръжка има само невиновният за развода съпруг. Така ако една жена при бракоразводния процес е била призната за виновна за развода, тя няма да има право да иска издръжка от бившия си мъж. Същото се отнася съответно и за мъжа.
Размерът на издръжката се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи". Кодексът единствено определя минималната издръжка на едно дете. Тя е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, което в момента означава 60 лв. Това правило обаче не важи за бившите съпрузи. При тях съдът определя размера и може да е под въпросния минимум.
Законът е заложил и още няколко правила. Така издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска в съда. Отказ от издръжка за бъдещо време не е възможен. Т.е. никой не може да се откаже предварително, че никога няма да иска издръжка. В същото време не може да търси издръжка "лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ". Иначе паричната издръжка се изплаща задължително ежемесечно, а при забава се дължи законна лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.