Съдебната власт пропусна шанса да подобри публичния си образ и поне малко да си възвърне доверието на обществото.

Съдбата поднесе на тепсия един симптоматичен случай - известен като скандала "Красьо", чрез който можеше недвусмислено да се покаже, че вече няма да има прошка за магистрати със съмнителни контакти. Цялата система се разтресе, след като се оказа, че един млад бизнесмен е обещавал шефски постове за магистрати. Съюзът на съдиите призова в декларация системата да се изчисти от тези, които са говорили с въпросния човек. Прокуратурата разпалено обясняваше, че се проверяват 140 магистрати за връзки с това лице. Дори постоянно действащият кадрови орган - Висшият съдебен съвет, покани да подадат оставки всички, контактували с Красьо.

И накрая какво се получи - едно голямо нищо

Двама членове на ВСС подадоха оставки, но заплашиха със съд всеки, който спомене имената им в този случай или пък ги упрекне или внуши съмнения за корупция. После няколко души бяха принудени да се оттеглят от кандидатстване за административни ръководители. После на други трима бяха наложени някакви дребни наказания - примерно, понижаване в ранг за определен срок. Просто определено време ще вземат малко по-ниски заплати.

Аргументите - гледа се само колко sms-а и колко пъти магистратите са си говорили с Красьо. Нещо, което



не може да служи като мотив за по-тежки наказания



Нищо че ВСС реши как с действията си те са уронили престижа на съдебната власт, както и че са компрометирали своята чест и позицията си в обществото. Изведнъж това се оказа недостатъчно за уволнение и тези компрометирани магистрати ще останат на старите си позиции.

Недостатъчно се оказа, че един магистрат е търсил ходатайство за болница за баща си, друг искал да бъде намерена работа за сина му, трети си мислел Красьо за магистрат, четвърти не си говорел с него по служебни теми...

Накрая още една порция от други четирима магистрати от скандала с лобиста се размина с леки наказания - един бе освободен от ръководна длъжност, а другите трима бяха понижени в ранг. И ще правораздават, въпреки че единият е говорил 19 пъти с Красьо, като 9 разговора са в деня, в който се избира шеф на прокуратурата в неговия град, а той самият е кандидат. Дори се приема за чиста монета обяснението, че не магистратът, а неговата съпруга била ползвала засечения телефон. Оказа се, че друг пък е говорил цели 66 пъти с провъзгласения за съдебен кадровик. А трети си признал откровено, че някой му дал телефона на това момче, като го уверил, че то ще може да му помогне за шефския пост. Имаше и странни обяснения на друг служител на закона, че без да познава въпросния бизнесмен, му се обадил ден преди да бъде избран за шеф с молба "да му стиска палци". После му звъннал в деня, в който бил избран, за да помоли Красьо да му честити.

И въпреки всички тези съмнителни обяснения тези магистрати бяха наказани само с понижаване в ранг, но продължават да правораздават и да са лице на държавността и справедливостта.

Така и не стана ясно защо ВСС поне не прикани тези хора да напуснат системата, каквито намерения имаше в началото на скандала. А използва двоен и троен аршин по едни и същи казуси. Всъщност, и магистратите са хора, всекидневно контактуват с много други граждани с други професии. В същото време обаче те имат особено качество и трябва да са наясно, че тази професия не им дава само права и добри заплати, а и много задължения. Едно от тях е да не контактуват с кой да е. И да са наясно, че



в момента, в който се компрометират,



трябва да напуснат системата.

Защото, каквото и да си говорим, щом магистрат е търсил помощ за нещо от човек, чийто статут изобщо не е ясен, е логично да се предполага и възможност за ответна услуга. Ама нямало доказателства!? Всъщност, за какво точно трябва да има доказателства, не е ли очевидно?

Странно е, че когато се говори за съдебна реформа, проблеми в съдебната власт и система, законодателни драми, лоши решения или пропуски - включително и конституционни, имунитети, контрол, невъзможност за ефективни наказания и какво ли още не, се избягва темата за хората, които правораздават. И за порочното правило, че те едва ли не са незаменими.

А именно "тези кадри" са



наистина изключително важни не само за системата,



но и за цялото общество - те могат да дадат справедливост, но могат да объркат живота на всеки един човек или фирма. И трябва да са в степени с по-висок морал, по-подготвени, по-публични, по-справедливи от хората, които разследват, обвиняват и съдят.

Затова изобщо не са без значение и не трябва да се подценяват кадровите скандали в съдебната система. Като се започне от проблемите с роднинството и семейщината, мине се през опорочен конкурс за младши прокурори, през съмнения и слухове около избора на съдии и прокурори, постоянните оплаквания, че заради законови и управленски проблеми не може да се изчисти системата и се стигне дори до декларации на съдии и оспорвания на избори и решения на ВСС пред Върховния административен съд .

И въпреки временните припламвания някак гилдийно, по подобие на "омерта", кадровата тема обичайно бързо бива удавяна. С приказки, че законите и конституцията са основни проблеми за съдебната реформа, процесуалните закони са лоши, навсякъде има корупция, хората се съдят за щяло и нещяло, а бандитите са много, защото обществото го допуска. А това пък



блокира системата и кадрите в нея не смогват



и тем подобни оправдания.

А проблеми около кадруването колкото иска човек. Сигурно мнозина са позабравили как в близките години 92-ма столични съдии скочиха срещу роднинските назначения и повишения в магистратурата. Протестът тръгна заради поредните изключения по закон - назначения без конкурс и повишения без стаж. И то на немалко дъщери и синове на висши магистрати, на известни хора и адвокати, на бивши магистрати, дори на членове на Висшия съдебен съвет. Нещо, което се случва от години, всъщност. Никой и не иска да каже, че дъщерите, синовете, зетьовете и снахите на тези хора не трябва да стават съдии и прокурори. Те не са виновни, че родителите им са такива.

Друг е въпросът, че има периоди, в които само те се назначават и класират. И остава впечатлението, че



само в тези семейства се раждат толкова достойни,



че да решават съдбите на хората и на фирмите в съдебна зала, да обвиняват от името на държавата. Или когато точно за тях се използват вратичките на закона. И какво се случи след онези писма и декларации? Последваха някакви оспорвания, скандали с международен привкус и лек тропот откъм Европейската комисия и САЩ, законови поправки, които уж промениха ситуацията, като въведоха общо конкурсно начало и никакви изключения. И толкова.

Защото всички, назначени без конкурс, без стаж, по изключения, в рамките на цели 6 години и днес правораздават, разследват, обвиняват. Може всички да са били най-подготвени, но съмненията си остават. И най-добрият вариант беше, а и все още е, те да се явят на конкурс за постовете, на които се сега. И ако пак спечелят, всичко ще е ясно, чисто, справедливо. Но позицията е: било каквото било, забравете! И може би точно там някъде е началото на лошото кадруване, водещо и до казуси и скандали като "Красьо".

Защото остава



усещането за стройна система



и верига хора, които се спасяват взаимно.

Но какво да говорим, след като тази власт не може да се изчисти от прокурор, който пуска реплика от рода "оферирай", от съдия, който е сниман с криминално проявен и после е стрелян, от магистрат, който кара колата си пиян и бяга от полицията ....

Едно е сигурно - по този начин тази система никога няма да си извоюва авторитет.