|
Ако погледнеш на тези факти отгоре-отгоре, може случайно да се заблудиш, че в България се е появило гражданско общество.
За добро или за лошо - това не е така. С известни условности може да се каже, че в България има граждани, но е пресилено да се говори, че в татковината днес има някакви прояви на гражданско общество.
В България гражданите са си граждани - както в нормалните страни, те кътат дълбоко в себе си целия онзи естествен стремеж към свобода, просперитет и други подобни хубави неща. Още по-естествено е, че всички тези чудесни граждани се превръщат в общество, когато се съберат в една група, в една партия, в една държава. От Томас Хобс насам е ясно, че въпреки хубостта на индивида организираният му живот все така е "самотен, беден, противен, груб и кратък".
И българската държава, като всяка друга, би трябвало да решава проблемите при взаимоотношенията между гражданите си. Тя това и се опитва да прави - взема пари от тия без колани и ги дава на тия без ток. За някой това е несправедливо, но какво означава справедливо, за Бога?
Работата е там, че проблемите се множат прогресивно в страна като нашата, в която повечето хора ката ден се опитват просто да оцелеят. И за баба на село е ясно, че държавата ни трудно се справя с тази си основна задача през последните години - да регулира отношения. Затова хич не е чудно за разбиране традиционното българско обяснение на ситуацията: "Хубави хора, но калпава държава." Така смятаме тук. Румънците примерно разсъждават по друг начин. "Хубава държава, но за съжаление е населена", казват в Букурещ. Сърбите са още по-крайни: "Направи нещо за отечеството - емигрирай!"
От столетия е ясно, че когато имат проблем, българите не се самоорганизират, за да го решат, а се спасяват поединично.
Ако забележи боклуците край блока, нашенецът няма да припне с шиш в ръка, а ще чака "Волф".
Да търси съмишленици, с които да ходи в общината, и да моли за нещо си някаква умряла от скука чиновничка - това не е по български. Нашенецът се чувства по-добре, като тегли една майна на целия свят и след това си намери друго занимание. И то така постъпва интелигентният българин, а простакът просто пие още една ракия и бие жената.
Вместо да чака някакви страшно заети полицаи, българинът си прави джепанета, връзва ги с тел и ги насочва към вратата и прозореца - откъдето влизат крадците. Или хваща апаша и го връзва в Разград на площада.
Все още са редки примерите, когато някой инициативен осъди държавата, защото тя не спазила примерно методиката за определянето на цените на парното и тока и от този факт се възползва целият народ. Това е изключение от правилата.
Някои казват: "Слава богу, че българите трудно правят колектив" - като имат предвид, че средностатистическият нашенец е безработен, респективно - беден, респективно - болен, защото няма с какво да си купи лекарства, а в перспектива и недообразован - защото няма как да се изучи качествено. Е, представете си какво би се получило, ако група бедни, болни, безработни и т. н. нашенци вземат, че се самоорганизират. Може да се получи гето, може да се получи блок в "Обеля", а защо не и група от организирани бивши спортисти.
Покрай протестите през последните месеци някои казват - я вижте как си защитават интересите определени съсловни групи, примерно занаятчиите. Е, как си защитават интересите? Дори и да приемем, че те са някакво мнимо подобие на гражданското общество, с болка ще се сетим, че лидерите им хапват в "Кемпински-Зографски" с част от НИС на СДС и цялата оная идея за спонтанния граждански протест отива директно на кино. А какво става с ония протести, зад които стои ръката на някой брадат синдикалист? О, нищо - и те просто подминават идеята за гражданското общество.
С две думи: да сте видели нещо да се е случило в държавата без решаващата помощ на партии, синдикати, сдружения, медии, кметове и т. н.? Не сте.
Когато гражданите не могат да се самоорганизират, когато започнат да се спасяват поединично, те поглеждат с трепет в ръцете на държавата-майка, надявайки се, че тя все пак може да измисли нещо, с което да им реши проблемите. Хората твърдо вярват, че държавата трябва да свърши гадната работа - да приеме правилата на обществената игра, да даде още повече възможности на богатия, а след това да вземе от него и да помогне на бедния. И т. н. И всички да са долу-горе щастливи. Независимо кой е на власт - цар, комунисти или демократи - българинът твърдо разчита на държавата.
Не я харесва, мрази я, готов е да избяга надалеч, но разчита на нея.
Всеки път, когато му казват, че трябва да преподпише обществения договор, българинът отива на избори не за да сключи нов контракт с властта, а да скъса стария. Той избира все нови и нови хора във властта, сляпо им се доверява и тайно се надява поне тези, новите, да имат твърда ръка и с нея бързо да прокарат всички необходими реформи. Естествено българинът е готов на жертви за своя нов управленец - отказът от някой и друг лев за данък е най-дребното, което той може да направи за властта, без да мрънка.
Твърди се, че на българина му писва бързо от управленски простотии. Мине, не мине година, и вече сме намразили министри и депутати. Това не е точно така. Българинът не люби и мрази по Ботев. Той е по-скоро просто търпелив, което в нашия случай може да мине и за евфемизъм на мързелив.
Властта направила някакъв гаф с лекарствата - е, какво от това, че ние да не ядем аспирина като хляб? Случва се да боледуваме, ама чак толкова...? Властта объркала нещо с патентните данъци. Ааа, да му мислят обущарите, мене това какво ме засяга? Учениците недоволстват от матурите, ама аз нямам гимназист вкъщи, следователно - това не е мой проблем. Вдигнали цената на парното? Ама вие знаете ли колко процента от българите се отопляват с парно и колко им пука на останалите за софиянци?! Ама моля ви се - да мръзнат на жълтите павета! Пък дали ще направят телефона 10 ст. или не - все тая, защото половината ползватели на телефони тъй и тъй плащат само таксата и използват телефона само за украса. Ами данък сгради и такса смет? Много е! Вярно! Много е в София, в други части на страната не е чак толкова много. Ами митниците - дали ги на някакви английски агенти. "Ма моля ви се - ще ви отвърне нашенецът, - в митниците нещата са ясни - краде се на поразия, пък аз не съм излизал в чужбина от олимпиадата в Москва."
На българина му стига, че мисли. Чувства се добре, чувства се важен само защото има винаги има някаква мисъл в главата. Той е компетентен не само за футбол и политика, той е наясно с положението на тутси в Руанда, знае, че Фалунгун и Чжушанцзяо са нещо лошо, и може да разказва с подробности за връзката между Аугусто Пиночет и стадиона на "Коло Коло". Дали е прав или не, дали има смисъл в мислите му - това съвсем не го засяга. Той убеден по рождение, че е с ясни позиции по всички въпроси. Компетентен е.
Разбира се, всичко му е ясно за възможностите на правителството.
Досега нещата се развиват така - през първите 8 месеца във властта екипът на Сакскобургготски нарушава неспирно интересите на определени категории граждани. Удря подред - тези, тези и тези. Днес изпищяват таксиджиите, вчера - фризьорите, утре сигурно ще ревнат барманите и бензинджиите. В резултат на тези удари по 200-300 души през ден обявяват общонационален митинг пред парламента, където повикат час-два и след това се прибират по панелките. Това е жълтият картон за властта. Положително е, че досега властта не удря всички българи, а ги шокира на части.
Така бе и по времето на Костов - както си стоиш и научаваш, че това предприятие го закрили, онова го приватизирали, но неуспешно и т. н. Седиш, броиш безработните си роднини и се надяваш, че тая участ няма да те застигне. Костов пък си отиде заради "стабилизацията на мизерията" и убийствената безработица. Не толкова заради корупцията и клиентелизма. Виж, по времето на Жан Виденов бе друго - тогава ударът бе не срещу части от народа, а срещу всички - всички останаха без пари. Ей това си беше достатъчно силна причина да излезеш на улицата и да последваш първия, който ти развее байрак под носа.
Та докато екипът на Сакскобургготски не посегне на нещо по-съществено - примерно да спре тока, да доведе нещата до водна криза или нещо подобно, или пък не се случи някакво тежко природно бедствие, - няма да може занаятчии, таксиджии и т. н. да разклатят властта. В никакъв случай.
Има още един, още по-съществен показател, който говори, че властта засега няма проблеми - все още в управлението има хора с висок рейтинг. Докато народът харесва Бойко Борисов, Симеон, Мони Паси и Костадин Паскалев - тая власт няма проблеми.
После ще стане страшно.
|