Разследващите органи в Германия и Италия се занимават с доста необичаен проблем - над 100 000 тона италиански боклук са докарани в Източна Германия, за да спасят от банкрут местен завод за преработка на отпадъци. Оказва се обаче, че това решение на кризата с боклука в италианския град Неапол е в разрез с германското законодателство.

Найлонови пликчета, пълни с отпадъци, са покрили "Пиаца дел Плебисчито" в Неапол. В покрайнините на града купчини от боклук се трупат покрай магистралите, а през нощта въздухът е изпълнен със силна и задушлива миризма на горяща смет. Над 1100 тона нови отпадъци се добавят всеки ден към купчините. Боклукът трябва да бъде преместен. Но как и къде може да отиде? Това е въпрос, който притеснява Лоренцо Миракле, мениджър на италианска логистична компания.

В същото време улиците са спретнати и чисти в Грьоспьосна - град в източногерманската провинция Саксония. Тук се намира заводът за обработване на боклук "Крьоберн", чието построяване е струвало поне 100 млн. евро. Това е едно от най-модерните съоръжения в Европа - сметището на ХХI век. Заводът обаче е по-голям, отколкото е необходимо. Жителите на Саксония не изхвърлят достатъчно боклук, за да може предприятието да работи на пълни обороти. Необходима е още смет. Но откъде да дойде? Това е проблем, пред който е изправен шефът на завода Конрад Дорух.

Всеки от двамата мъже - Миракле и Дорух, има нещо, от което другият се нуждае. Те постигат споразумение и в началото на април 2007 г. товарни влакове с боклук от Неапол започват да пътуват към Грьоспьосна почти всеки ден. Споразумението изглежда изгодно и за двете страни. Единственият проблем е, че са извършвани и незаконни дейности, сред които нелегално предаване на опасни отпадъци, подкупи и др.

Италианската полиция се заема с Дорух от Саксония по време на широкомащабно разследване, наречено "Операция Екобал". С надеждата да съберат възможно най-много доказателства за неаполитанската мафия, известна като Камората, детективите прихващат стотици телефонни разговори. Компании, свързани с Камората, организират транспорта и незаконното депониране на боклук както в Италия, така и в чужбина.

В края на ноември м.г. италианските детективи стигат и до Германия. Прокурори и полицаи претърсват предприятието за преработка на отпадъците в Грьоспьосна, както и в други подобни заводи в Саксония и в съседната провинция Саксония-Анхалт. Те търсят всичко, свързано с твърди отпадъци, идващи от Италия, както и документи за превоз, договори и фактури. Разследването се върти около 150 000 тона твърди отпадъци, които са били транспортирани до Германия с 200 товарни влака, които никога не са получавали разрешение да преминават през Алпите.

Германската федерална криминална полиция също води разследване. Според нейни данни над 2 млн. тона домашни отпадъци незаконно са били доставени в действащи или във вече затворени германски сметища.

Случаят със завода "Крьоберн" показва, че невинаги компаниите и собствениците на сметища се придържат към законите, регулиращи обработката на боклука. Особено когато са налице извънредни обстоятелства. А обстоятелствата наистина са извънредни през април 2006 г., когато политиците в източния германски град Лайпциг обсъждат кризата, пред която са изправени заради компанията WEV (Western Saxon Waste Disposal and Recycling Company) - собственик на завода за преработка на отпадъците "Крьонберн". Фирмата, в която основен пакет акции имат Лайпциг и близките окръзи, изпитва "тежки икономически трудности, които могат да изложат на опасност съществуването й".

WEV губи 4.5 млн. евро само през 2005 г. и тогава ръководството на компанията изготвя спорния план. Необходими са хора, които могат да взимат решения, като саксонеца Конрад Дорух, който е повишен и е назначен за директор. В периода между 2003 и 2006 г. Дорух успешно се договаря да бъдат докарани над 200 000 тона твърди отпадъци от Италия. Това е добре дошло за завода в Грьоспьосна, освен това пристигат шлака от завод за алуминий в Новара и изолационни материали, съдържащи азбест, от Верона. Но това не е достатъчно... Компанията WEV, която губи пари и няма достатъчно твърди отпадъци, за да работи ефективно, изпраща Дорух обратно в Италия. Този път той не се сдобива с индустриални отпадъци от Север, но пък получава домашния боклук от Юг - от Неапол и региона около Кампания, където Камората контролира целия бизнес с депонирането на отпадъци.

Домашният боклук от Кампания не може просто да бъде изнасян в Германия като зехтин или вино. Разследващите твърдят, че точно по това време методите на работа на WEV стават незаконни. От 2005 г. дори и боклукът, изхвърлян от германските домакинства, не може да бъде директно депониран в сметища. Отпадъците трябва да бъдат изгаряни или да бъдат подлагани на сложна преработка, която включва сортирането и обработката на сметта, а след това се отстраняват възможно най-много бактерии. Германските власти одобряват вноса на боклук, но само ако той е предварително обработен според изискванията. Тези ограничения обаче не са пречка за саксонските и италианските бизнесмени на твърди отпадъци. От април 2007 г. товарните влакове, пълни с домакински боклук, тръгват от гара Мадалони-Марсианисе, на около 30 км северно от Неапол, за да бъдат разтоварени на следващия ден в Грьоспьосна, намиращ се на 1500 км от гарата.

По пътя се случват и малки инциденти, които обаче не могат да спрат германо-италианската боклучена връзка. На 26 април 2007 г. например отряд от карабинери нарежда вонящите контейнери да бъдат отворени. Според документите за товара контейнерите трябва да съдържат предварително обработен боклук или междинни продукти от веригата на процеса на рециклиране. Вместо това карабинерите откриват обикновен домакински боклук от Южна Италия и изземат осем от контейнерите. Но на следващия ден влаковете отново тръгват.

По този начин 7500 контейнера пристигат в Източна Германия. Това е изключително изгоден договор за компанията WEV, която получила 16 млн. евро, или по 86 евро на тон. Политиците от Лайпциг и околните райони са доволни, че скъпият им проект на завод накрая се изплаща. Компанията, която преди година е на ръба на фалита, вече работи на печалба.

Очевидно е, че властите в Саксония не са особено заинтересувани от вида на твърдите отпадъци, които се преработват в заводите. Разследващите обаче твърдят, че могат да докажат, че шефът Дорух лъже за съдържанието на многобройните пратки.

Прокурорите твърдят, че знаят кой стои зад пратките с боклука. От самото начало "определена група от германски и италиански престъпници" са планирали да "депонират сметта от Кампания незаконно и голяма част от нея е изхвърлена необработена в региона на Саксония-Анхалт", казва един от разследващите.

Конрад Дорух също отхвърля обвиненията, че е участвал в измами с боклука. Той вече е напуснал компанията. Новият човек, който е начело на завода за преработка на боклука, е наел одиторска фирма, за да направи вътрешно разследване, като резултатите от него се очаква да бъдат представени до края на март от Надзорния съвет на WEV. Все още не е ясно дали или кога прокурорите в Лайпциг и Хале (столицата на Саксония-Анхалт) ще предявят обвинения.

Колегите им в Неапол, изглежда, са по-напреднали в разследването по случая. През есента на 2008 г. те представят заповед за арест на Лоренцо Миракле, а на две дузини други мениджъри от завода за обработка на отпадъците и служители са издадени заповеди за временно задържане под стража. Всички те са обвинени за участие в незаконна спекула с отпадъците.

Изглежда така, все едно тези усилия са сложили край на международните сделки с боклук. Но това впечатление е измамно. През декември други 100 тона нов боклук са открити на сметище в Саксония-Анхалт. Те пак са от Италия.