|
| Красимир Добрев |
Ихтиандър К.
При конкретния въпрос не става ясно при каква точно ситуация се е появил казусът. Дали петимата наследници са починали преди наследяването или проблемът с имота се е появил след това. Не е ясно и какво се има предвид под преки наследници - дали само деца, или деца и съпруг например. Затова и в следващите редове ще бъдат разисквани няколко възможни хипотези и техните решения.
Ако ситуацията е свързана с починало дете преди наследодателя, българското наследствено право познава т.нар. наследяване по заместване. Има и изричен текст в Закона за наследството. Според чл. 10 низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват от своите низходящи без ограничение на степените. Законът установява възможност низходящите на починалия наследник да го заместят в наследяването по закон и да получат дела, който починалият би взел, ако е жив. В конкретния случай това означава, че внуците ще получат точно толкова, колкото биха получили и децата.
Най-вероятно обаче в случая става дума за хипотезата, при която има починал наследодател и имот, който е бил наследен от 5 души, които също по-късно са починали. След като се пита за дялове, очевидно не е била извършена делба и имотът е бил съсобствен, като въпросните петима души са имали по една пета идеална част от него. Съответно неговите низходящи ще имат равна част от тази една пета.
Веднага трябва да се отбележи, че кой, какво и как получава от наследствен имот се решава само с делба. Съгласно чл.69 от Закона за наследството всеки може да поиска по всяко време делба. Действащото законодателство допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ , т.е. да бъдат съсобственици. Точно в тази хипотеза сме и при конкретния въпрос, като става дума за общ наследствен недвижим имот. И случаят предполага нуждата от делба между наследниците. Защото те разполагат с идеални, а не с реални части от съответното имущество. А реални те могат да станат само чрез делба.
По общите правила всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
При делбата трябва да участват всички наследници - в противен случай тя ще е нищожна.
Освен това според чл.70, "преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях". Това означава, че всички наследници трябва да участват и по-възможност да делят всички получени имоти. Има само едно изключение. Според чл.75, "когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително".
При доброволната делба страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Съсобствеността може да се раздели на реални дялове - примерно недвижим имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно. Възможна е и ако имуществото не може да се раздели на реални дялове. Например, ако се дели само една вещ - например апартамент или пък къща.
Ако не се постигне съгласие, делбата ще е съдебна. И при нея е задължително да участват всички съсобственици. В първото заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е особено важно при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства. Тя минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. Във втората фаза се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или възлагането на един и изравняването с пари за другите.
Що се отнася до имота, той може да бъде даден на един от наследниците. Той от своя страна трябва да наплати дяловете на другите. Имотът обаче може да бъде изнесен на публична продан. И след като се продаде, всеки взима сумата, съответстваща на неговия дял.